Утрин

Утрин Автор: Александър Вутимски

В широката, спокойна улица
- във утринта, -
когато пролетта
сияе свежа в светлите стъкла,
една притихнала кола
минава.
 
Възправеният млад колар,
огрян от слънцето, юздите
държи спокойно.
Конете, старите коне
безшумно крачат. И над тях
прелитат с неспокоен вик
врабчетата
и бавно се протягат
на слънцето
измокрените покриви.
 
Шумящият, просторен град.
Колата в слънчевата улица.
Възправеният млад колар,
огрян от златните лъчи.
О, тази пролет! -
В сърцата
как смело влива бодрост и възторг,
в тревожните очи - лазур,
в лицата - млада кръв и свежест.
 
Блести спокойна пролет над града.
 
Един колар,
усмихнат и разгърден,
застанал твърдо
върху колата - сам
пътува в сутринта към слънцето и синьото небе.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.