Уставъ на Български Народенъ Съюзъ Кубратъ

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
УСТАВЪ
НА ОРГАНИЗАЦИЯТА „КУБРАТЪ“
Удобренъ отъ М–вото на Вѫтрешнитѣ Работи и Народното Здраве съ заповедь № 1057 на 10.III.1925 год.


I. Характеристика на организацията „Кубратъ“.[редактиране]

Образува се въ България обществена организация подъ име „Кубратъ“. По характеръ неполитически, непартиенъ. Кубратъ ще организира българи отъ всички обществени срѣди, класи и съсловия, които могатъ да се обединятъ въ името на една обща идея: България, нейното духовно и материално могѫщество. Поставенъ надъ политически и обществени различия, които разделятъ българитѣ. Кубратъ ще обедини всички разделени отъ тѣзи различия въ една организация, за която нѣма да има нищо по–скѫпо отъ Отечество и Българската държава.

II. Членове.[редактиране]

Чл. 1. Организацията се състои отъ действителни и спомагателни членове.

Чл. 2. Действителенъ членъ на организацията може да бѫде всѣки български гражданинъ по народность българинъ, който се ползува съ граждански и политически права, изповедва програмнитѣ начала на организацията и взема активно участие въ дейностьта ѝ.

Чл. 3. Спомагателенъ членъ на Кубратъ може да бѫде всѣки български гражданинъ, безъ разлика на вѣра и народность, който се ползува съ граждански и политически права, изповедва програмнитѣ начала на организацията, но не взема активно участие въ дейностьта ѝ.

Чл. 4. Приемането на нови членове става отъ главатаря на мѣстната организация чрезъ писмена декларация, който по желание на главатаря може да носи препорѫката на двама членове и се представя отъ сноповия главатарь; мѣстния главатарь съобщава решението си въ най–близко време; въ случай на възражение решава районния директоръ.

чл. 5. Изключване на членъ става съ решение на мѣстния главатарь и потвърждение на районния директоръ.

Изключения може въ 14 дневенъ срокъ отъ съобщението за изключване да обтѫжи решението предъ Върховния комитетъ. Решението на Върховния комитетъ е окончателно.

Чл. 6. Подлежатъ на изключване отъ Кубратъ ония членове които:

а) нарушаватъ програмнитѣ начала и задължения на организацията;
б) загубятъ гражданскитѣ си или политически права или се провинятъ въ позорни деяния.

III. Организация и управление.[редактиране]

Чл. 7. Органитѣ чрезъ които Кубратъ развива своята дейность сѫ:

а) Съвета на директоритѣ;
б) Върховенъ комитетъ;
в) Районни директори;
г) Мѣстни главатари;
д) Снопови главатари;
е) Компетентни съвети.

Съветъ на директоритѣ.

Чл. 8. Най–висшия органъ на организацията е съвета на директоритѣ; той се свиква всѣки две години редовно презъ м. октомврий, а извънредно когато Върховния комитетъ намѣри това за нуждно. Дневния редъ се изработва отъ Върховния комитетъ. Бюрото на съвета е Върховния комитетъ.

Чл. 9. Съвета на директоритѣ се състои отъ 16–тѣхъ районни директори. Членоветѣ на Върховния комитетъ сѫ по право членове на съвета на директоритѣ. Председателитѣ на компетентнитѣ съвети при Върховния комитетъ участвуватъ съ съвещателенъ гласъ въ сѫщия сѣветъ когато сѫ поканени.

Чл. 10. Директоритѣ докладватъ предъ съвета за материалното и морално състояние на районнитѣ организации и изслушватъ доклада на Върховния комитетъ върху материалното и морално състояние на организацията. Съвета удобрява смѣткитѣ за изтеклитѣ години, гласува бюджета за следващитѣ, разисква по въпроситѣ сложени въ дневния редъ и избира членове на Върховния комитетъ.

Забележка. Първия редовенъ съветъ на директоритѣ се свиква презъ 1926 год.

Чл. 11. За да е законенъ съвета на директоритѣ необходимо е да присѫствуватъ най–малко четирма отъ Върховния комитетъ и три четвърти отъ районнитѣ директори.

Чл. 12. Устава може да се изменява по предложение на Върховния комитетъ или по искане най–малко на дванадесеть районни директори, при болшинство 3/4 отъ състава на съвета.

Върховенъ комитетъ.

Чл. 13. Начело на Кубратъ стои единъ Върховенъ комитетъ състоящъ се отъ 6 члена избрани отъ съвета на директоритѣ за четири години чрезъ тайно гласоподаване. Председателя на Върховния комитетъ се назначава измежду членоветѣ му отъ съвета на директоритѣ.

Чл. 14. Всѣки две години отъ Върховния комитетъ излизатъ двама членове които се замѣстятъ отъ нови. Излѣзлитѣ членове могатъ да се преизбератъ. Въ случай на вакантно мѣсто въ Върховния комитетъ последния самъ попълва мѣстото, което се утвърдява отъ следващия съветъ на директоритѣ.

Чл. 15. Членоветѣ на Върховния комитетъ иматъ мѣстожителството си въ столицата.

Чл. 16. Върховния комитетъ се свиква отъ председателя. За всѣко събрание се държи протоколъ. Организацията въ всички случаи се представлява отъ председателя или неговъ делегатъ.

Чл. 17. Като помощни органи на Върховния комитетъ сѫ компетентнитѣ съвети и секретарията.

Компетентнитѣ съвѣти сѫ 16 на брой и се състоятъ отъ по 5 души всички назначени отъ Върховния комитетъ. Компетентнитѣ съвети взематъ участие въ заседанията на Върховния комитетъ при повикване. Тѣ иматъ право на съвещателенъ гласъ.

Секретарията е административенъ органъ на Върховния комитетъ. Той се състои отъ 5 души назначени отъ Върховния комитетъ, който опредѣля измежду тѣхъ единъ главенъ секретарь.

Чл. 18. Организацията има райони по единъ за всѣки административенъ окрѫгъ. Начело на всѣки районъ стои единъ директоръ. Директора на районъ е висшъ органъ на организацията въ окрѫга; чрезъ него се правятъ всички нареждания изходящи отъ Върховния комитетъ. Районния директоръ има постоянно местожителство въ окрѫжния градъ.

Чл. 19. Като помощни органи на районния директоръ сѫ компетентнитѣ съвети и секретарията.

Компетентнитѣ съвети се съставятъ отъ по 5 члена всѣки. Тѣ се избиратъ отъ компетентнитѣ групи и иматъ постоянно местожителство въ окрѫжния градъ. Компетентнитѣ съвети присѫствуватъ на събранията само при повикване и иматъ съвещателенъ гласъ.

Секретирята (Секретарията – поправка моя) е административенъ органъ на районния директоръ.

Чл. 20. Районния директоръ се назначава Върховния комитетъ. Последния има право да смѣни директора на единъ районъ ако намѣри, че това изисква интереситѣ на организацията.

Мѣстна организация.

Чл. 21. Членоветѣ на Кубратъ отъ единъ населенъ пунктъ образуватъ мѣстна организация. Мѣстната организация се състои отъ снопове начело на главатарь и клетки. Сноповетѣ броятъ отъ 5–15 членове. Клеткитѣ могатъ да се състоятъ отъ 5 члена. Главатаритѣ на сноповетѣ се назначаватъ отъ мѣстния главатарь.

Чл. 22. Всѣки членъ на организацията може да се числи къмъ една или повече компетентни групи.

Чл. 23. Всѣка компетентна група избира отъ членоветѣ си едно бюро отъ трима души: председатель и двама секретари.

Чл. 24. Компетентнитѣ групи функциониратъ съгласно изработения за това специаленъ правилникъ.

Чл. 25. Главатаря на мѣстната организация се назначава отъ районния директоръ и се утвърждава отъ Върховния комитетъ.

Чл. 26. Помощни органи на мѣстния главатарь сѫ компетентнитѣ групи, които се представляватъ отъ компетентнитѣ си бюра и се явяватъ на заседание при повикване. Тѣ иматъ право на съвещателенъ гласъ.

Мѣстния главатарь има право да назначава и платени чиновници споредъ нуждата.

Контроленъ органъ.

Чл. 27. Съвета на директоритѣ избира отъ своята среда контролния органъ, който се състои отъ трима души съ мандатъ за две години. Той контролира администрацията и счетоводството.

IV. Материална издръжка.[редактиране]

Чл. 28. Кубратъ се издържа отъ:

а) Встѫпителни и членски вноски;
б) Приходи отъ печатни издания;
в) Уреждане вечеринки, забави, курсове и пр.
г) Съюзенъ фондъ;
д) Доброволни помощи отъ съчувственици.

Най–малката встѫпителна вноска е 20 лв. Най–малкия членски вносъ е 5 лв. месечно, платени изцѣло най–малко да 6 месеца. Встѫпителния и членски вносъ се разпредѣлятъ:

30% – за Мѣстнитѣ организации;
20% – за Районната директория;
50% – за Върховния комитетъ.

Чл. 29. Всички постѫпления и разходи се оправдаватъ съ редовни документи. Касиеритѣ водятъ касова книга, редовно завеждана съ извършенитѣ операции и всѣкога готови за ревизия отъ контролнитѣ органи.

V. Общи разпореждания.[редактиране]

Чл. 30. Знамето на организацията е български трикольоръ на който е изобразена емблемата на Кубратиста.

Чл. 31. Значката на членоветѣ на организацията е емблемата на Кубратиста.

Чл. 32. Печата на организацията е елипсовиденъ съ емблемата на Кубратиста и съ надписъ наоколо, отгоре: Български Народенъ Съюзъ Кубратъ, отдолу: Върховенъ комитетъ.

Забележка. Емблемата на Кубратиста е изправенъ лъвъ надъ единъ снопъ пръчки.

Чл. 33. Праздника на организацията е 27 Ноември.

Чл. 34. Цветоветѣ на организацията сѫ: бѣло, зелено и червено.