| Сп. „Житно зърно“, Година VI, 1931/1932 г., стр. 30
|
Степ. Широка снежна степ.
Пада мрак. Из бездната на вечерта
вихърът зави свиреп.
Скитник стар запря пред тъмните врата
манастирски. Щап подел,
той почука: „Нищ отвърженик нерад.“
– „Всякой е добре дошел,
влез.“ Прегърбен влезе старец белобрад.
Влезе и излезе пак.
Не намери той и тука своя бог,
чийто глас през нощний мрак
го поведе – глас и кротък и жесток.
Влезе и излезе пак.
И през снежното мълчание на нощта,
чут е тежкият му крак
твърдо стъпящ как отеква във степта.
