Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Там! (Иван Вазов, 4).
Пламти пожар, борба бесней
при Охрид, Вардар и Пирин.
Високо знамето се вей
на храбрий македонски син.
Наста великий чакан ден,
наста великата борба.
Светът е смаян, поразен,
смути се самата съдба…
O, колко храброст, мъжество,
за смърт геройска колко стръв!
Ще види свойто тържество
юнашката проляна кръв:
поклон, о братя, о борци
величествени и свети,
поклон, герои и светци,
за най-високите мечти.
Поклон, поклон от нас сега
на ваший меч, на ваший гроб.
Тоз, който знай да мре така,
не може веч да бъде роб.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
