Стратегия на мира

Стратегия на мира Автор: Джон Ф. Кенеди

Реч, произнесена на 10 юни 1963 г. във Вашингтон, окръг Колумбия.

Ректор Андерсън, академични членове, членове на управителния съвет, изтъкнати гости, мой стар колега, сенатор Боб Бърд, който е заслужил степента си чрез многогодишно посещаване на вечерно училище по право, докато аз ще заслужа своята в следващите 30 минути, дами и господа,

С голяма гордост участвам в тази церемония на Американския университет, спонсориран от Методистката църква, основан от епископ Джон Флетчър Хърст и открит от президента Удроу Уилсън през 1914 г. Това е един млад и растящ университет, но вече е осъществил просветената надежда на епископ Хърст за изучаване на история и обществени дела в един град, посветен на правенето на история и ръководенето на обществената работа. Като спонсорират тази институция за висше образование за всички, които искат да учат, какъвто и да е техният цвят или вяра, методистите от този район и от страната заслужават благодарността на нацията и аз похвалвам всички онези, които днес завършват.

Професор Удроу Уилсън веднъж каза, че всеки човек, излъчен от университет трябва да бъде човек на своята страна, както и човек на своето време и аз съм уверен, че мъжете и жените, които носят честта да завършват тази институция ще продължат да дават от животите си, от талантите си, висока мярка на обществено служене и обществена подкрепа.

„Малко са земните неща, по-красиви от един университет“, писа Джон Мейсфийлд, отдавайки почитта си към английските университети и думите му са еднакво верни днес. Той не е имал предвид островърхи кули, затревени площи и обвити в бръшлян стени. Той се възхищавал на великолепната красота на университета, защото, по неговите думи той е „място, където онези, които ненавиждат невежеството могат да се стремят към знание, където онези, които възприемат истината могат да се стремят да помогнат на други да видят.“

Аз следователно избрах това място и това време, за да обсъдя една тема, по която невежеството твърде често е в изобилие, а истината твърде рядко възприемана – при все че е най-важната тема на земята: световният мир.

Какъв вид мир имам предвид? Какъв вид мир търсим? Не Pax Americana, наложен на света с американските оръжия за война. Не мирът на гроба или сигурността на роба. Говоря за един автентичен мир, видът мир, който прави животът на земята да си струва да се живее, видът, който позволява на хората и нациите да растат, да се надяват и да строят един по-добър живот за своите деца – не само мир за американците, а мир за всички мъже и жени – не просто мир в нашето време, а мир за всички времена.

Говоря за мир заради новото лице на войната. Тоталната война е безсмислена в епоха, когато великите сили могат да поддържат големи и относително неуязвими ядрени сили и отказват да се предадат без да прибегнат до тези сили. Тя няма смисъл в епоха, когато едно-единствено ядрено оръжие съдържа почти десет пъти експлозивната сила, доставена от всички съюзнически въздушни сили през Втората световна война. Тя няма смисъл в епоха, когато смъртоносните отрови, произведени от ядрена размяна биха били пренесени от вятър и вода, и почва, и семена до далечни кътчета на света и до поколения, все още неродени.

Днес изразходването на милиарди долари всяка година за оръжия, придобити с цел осигуряване, че никога няма да се наложи да ги използваме, е съществено за съхраняване на мира. Но със сигурност придобиването на такива неизползвани запаси, които могат само да унищожават и никога да създават, не е единственото, още по-малко най-ефикасното средство за осигуряване на мира.

Говоря за мира, следователно, като необходимата рационална цел на рационалните хора. Осъзнавам, че преследването на мира не е толкова драматично, колкото преследването на войната и често думите на преследвача попадат в глухи уши. Но ние нямаме по-спешна задача.

Някои казват, че е безсмислено да се говори за световен мир или световен закон или световно разоръжаване и че ще бъде безсмислено докато лидерите на Съветския съюз не заемат по-просветено отношение. Надявам се, че ще го направят. Вярвам, че ние можем да им помогнем да го направят. Но също вярвам, че трябва да преразгледаме собственото си отношение – като индивиди и като нация – защото нашето отношение е толкова съществено, колкото и тяхното. И всеки възпитаник на това училище, всеки замислен гражданин, който се отчайва от войната и желае да донесе мир трябва да започне като погледне навътре, като разгледа собственото си отношение към възможностите за мир, към Съветския съюз, към хода на Студената война и към свободата и мира тук у дома.

Първо: Нека разгледаме нашето отношение към самия мир. Твърде много от нас мислят, че е невъзможен. Твърде много го мислят за нереален. Но това е опасно, пораженческо вярване. То води до заключението, че войната е неизбежна, че човечеството е обречено, че сме в хватката на сили, които не можем да контролираме.

Не е нужно да приемаме това виждане. Нашите проблеми са сътворени от човека, следователно могат да бъдат разрешени от човека. А човекът може да бъде толкова голям, колкото желае. Никой проблем на човешката съдба не е отвъд човешките същества. Човешкият разум и дух често са разрешавали привидно неразрешимото и ние вярваме, че отново могат да го сторят.

Нямам предвид абсолютното, безкрайно понятие за мир и добра воля, за което някои фантазии и фанатици мечтаят. Аз не отричам стойността на надеждите и мечтите, но ние само приканваме обезсърчаване и недоверчивост като правим това нашата единствена и непосредствена цел.

Нека да се съсредоточим вместо това върху един по-практичен, по-постижим мир, основан не на внезапна революция в човешката природа, а на постепенна еволюция в човешките институции, на поредица конкретни действия и ефективни споразумения, които са в интереса на всички засегнати. Няма един прост ключ към този мир, няма велика или магическа формула, която да бъде възприета от една или две сили. Автентичният мир трябва да бъде произведение на много страни, сбор от много действия. Трябва да бъде динамичен, не статичен, променящ се, за да посрещне предизвикателството на всяко ново поколение. Защото мирът е един процес – начин за решаване на проблеми.

При такъв мир все още ще има кавги и противоречащи си интереси, както има в семейства и нации. Световният мир, както мирът в общност, не изисква всеки човек да обича съседа си, той изисква само те да живеят във взаимна търпимост, предавайки противоречията си на справедливо и мирно уреждане. А историята ни учи, че враждебността между нациите, както и между индивидите, не продължава вечно. Колкото и фиксирани да са харесванията и неприязните ни, приливът на времето и събитията често ще донесе изненадващи промени в отношенията между страни и съседи.

Тъй че нека да постоянстваме. Мирът не е нужно да е неосъществим, а войната не е нужно да е неизбежна. Като дефинираме целта си по-ясно, като я направим да изглежда по-управляема и по-малко далечна, можем да помогнем на всички хора да я видят, да почерпят надежда от нея и да се придвижат неудържимо към нея.

Второ: Нека да преразгледаме отношението си към Съветския съюз. Обезсърчаващо е да се мисли, че техните лидери може всъщност да вярват това, което техните пропагандисти вярват. Обезсърчаващо е да се чете скорошен авторитетен съветски текст за военна стратегия и да се открие, на страница след страница, напълно необосновани и невероятни твърдения – като твърдението, че „Американски империалистични кръгове се готвят да отприщят различни видове войни ... че има много действителна заплаха да бъде отприщена превантивна война срещу Съветския съюз ... [и че] политическите цели на американските империалисти са да се поробят икономически и политически европейските и другите капиталистически нации ... [и] да се постигне световна доминация ... посредством агресивни войни.“

Действително, както е написано много отдавна: „Гузен негонен бяга.“ Все пак е тъжно да се четат тези съветски документи – да се осъзнае пропастта между нас. Но това също е предупреждение – предупреждение към американския народ да не попадне в същия капан като Съветите, да не види само изкривена и отчаяна представа за другата страна, да не види конфликта като неизбежен, помиряването като невъзможно, а общуването като нищо повече от размяна на заплахи.

Никое правителство или социална система не е толкова зла, че на неговия народ трябва да се гледа като на народ, комуто липсва добродетел. Като американци ние намираме комунизма за дълбоко отвратителен като отрицание на личната свобода и достойнство. Но при все това можем да приветстваме руския народ за много му постижения – в науката и космоса, в икономическия и индустриален растеж, в културата и в смелите действия.

Сред многото черти, които нашите народи споделят, никоя не е по-силна от взаимното ни отвращение от войната. Почти уникално сред големите световни сили, ние никога не сме воювали едни срещу други. И никоя нация във военната история не е пострадала толкова, колкото Съветският съюз в хода на Втората световна война. Поне 20 милиона загубиха живота си. Безброй милиони домове и ферми бяха изгорени или разграбени. Една трета от територията на страната, включително почти две трети от индустриалната ѝ основа, бе превърната в пустош – загуба равна на опустошаването на тази страна източно от Чикаго.

Днес, ако тотална война някога отново избухне, без значение как, нашите две страни биха станали първостепенни цели. Ироничен, но точен е фактът, че двете най-мощни сили са двете в най-голяма опасност от опустошение. Всичко, което сме построили, всичко, за което сме работили би било унищожено в първите 24 часа. И дори в Студената война, която носи тежести и опасности на толкова много нации, включително най-близките съюзници на тази нация – нашите две страни носят най-големите тежести. Защото и двете посвещаваме огромни суми пари за оръжия, които биха били по-добре посветени на борба срещу невежеството, бедността и болестите. И двете сме хванати в един порочен и опасен кръг, в който подозрението на едната страна поражда подозрение у другата и новите оръжия пораждат контраоръжия.

Накратко, и Съединените щати и техните съюзници, и Съветския съюз и неговите съюзници, имат взаимен дълбок интерес от един справедлив и автентичен мир, и от спирането на надпреварата във въоръжаването. Споразумения с тази цел са в интерес на Съветския съюз, както и в наш, а дори и на най-враждебните страни може да се разчита да приемат и спазват тези договорни задължения и само тези договорни задължения, които са в техен интерес.

Тъй че, нека да не сме слепи за различията си, но нека също насочим вниманието си към общите ни интереси и към средствата, чрез които тези различия могат да бъдат разрешени. И ако не може сега да приключим нашите различия, поне можем да направим света сигурен за разнообразието. Тъй като, в крайния анализ, нашата най-основна обща връзка е, че всички обитаваме тази малка планета. Всички дишаме същия въздух. Всички лелеем бъдещето на децата си. И всички сме смъртни.

Трето: Нека да преразгледаме отношението си към Студената война, помнейки, че не сме въвлечени в дебат, стремящи се да събираме точки. Тук не раздаваме упреци, нито сочим пръст на осъждане. Трябва да се разправяме със света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто би могъл да бъде, ако историята на последните 18 години бе била различна.

Трябва следователно да постоянстваме в търсенето на мира с надеждата, че градивни промени в комунистическия блок могат да направят достъпни решения, които сега изглеждат твърде далечни. Трябва да провеждаме делата си по такъв начин, че да стане в интерес на комунистите да се съгласят на автентичен мир. Преди всичко, докато защитаваме собствените си жизнени интереси, ядрените сили трябва да предотвратят онези конфронтации, които водят противника до избор на унизително отстъпление или ядрена война. Да се подеме такъв курс в ядрената епоха би било доказателство само са банкрута на нашата политика или за колективно смъртно желание за целия свят.

За да обезпечим тези цели, оръжията на Америка са непровокативни, внимателно контролирани, проектирани да възпират и способни на селективна употреба. Нашите въоръжени сили са отдадени на мира и дисциплинирани в самовъздържанието. Нашите дипломати са инструктирани да избягват ненужни дразнители и чисто реторична враждебност.

Тъй като можем да търсим отпускане на напрежението без да отпускаме бдителността си. И от наша страна не е нужно да използваме заплахи, за да докажем, че сме решителни. За нас не е нужно да заглушаваме чужди радиостанции от страх, че вярата ни ще бъде подкопана. Ние не сме склонни да наложим системата си върху който и да е народ, който не е склонен, но ние сме склонни и способни да се включим в мирно съревнование с който и да е народ на земята.

Междувременно ние се стремим да засилим Организацията на обединените нации, да помогнем за разрешаването на нейните финансови проблеми, да я направим по-ефективен инструмент за мир, да я развием в автентична световна система за сигурност – система, способна да разрешава диспути на основата на закона, да осигурява сигурността на големите и малките и да създаде условия, в които оръжията най-сетне да могат да бъдат премахнати.

В същото време се стремим да поддържаме мир в некомунистическия свят, където много страни, всички от тях наши приятели, са разделени по въпроси, които отслабват единството на Запада, които подканват комунистическа интервенция или които заплашват да избухнат във война. Нашите усилия в Западна Нова Гвинея, в Конго, в Близкия Изток и в Индийския субконтинент са упорити и търпеливи, въпреки критики и от двете страни. Опитали сме се също да дадем пример на други – като се стремим да поправим малки, но значими различия със собствените ни най-близки съседи в Мексико и в Канада.

Говорейки за други страни, искам да изясня една точка. Ние сме свързани с много страни чрез съюзи. Тези съюзи съществуват, защото нашите грижи и техните достатъчно се препокриват. Нашият ангажимент да отбраняваме Западна Европа и Западен Берлин например не бива намален заради идентичността на жизнените ни интереси. Съединените щати не ще сключат споразумение със Съветския съюз за сметка на други нации и други народи, не само защото те са наши партньори, а също защото техните интереси и нашите се събират в една точка.

Интересите ни се събират обаче не само в отбраната на границите на свободата, но и в преследването на пътеките на мира. Наша надежда е – и цел на съюзните политики – да убедим Съветския съюз, че той също трябва да позволи на всяка страна да избере собственото си бъдеще, стига този избор да не се меси в избора на други. Комунистическата кампания да наложат тяхната система на други е първостепенната причина на световно напрежение днес. Тъй като не може да има съмнение, ако всички нации се въздържат от намеса в самоопределението на други, мирът би бил много по-осигурен.

Това ще изисква ново усилие да се постигне световен закон – нов контекст за световни дискусии. Ще изисква увеличено разбиране между Съветите и нас. А увеличеното разбиране ще изисква увеличен контакт и комуникация. Една стъпка в тази посока е предложеното споразумение за пряка линия между Москва и Вашингтон, за да се избегнат от всяка страна опасни забавяния, недоразумения, погрешни тълкувания на действията на другия, които могат да се случат по време на криза.

Говорихме също в Женева за други мерки като първи стъпки за контрол над въоръжаването, предназначени да намалят интензивността на надпреварата във въоръжаването и да намалят рисковете от случайна война. Нашият главен дългосрочен интерес в Женева обаче е общо и пълно разоръжаване, замислено да стане на етапи, позволяващи успоредни политически развития за изграждането на нови институции на мира, които да заемат мястото на оръжията. Преследването на разоръжаване е усилие на това правителство от 20-те години на 20-ти век. То настоятелно е търсено от миналите три администрации. И колкото и мъгляви да са изгледите днес, ние възнамеряваме да продължим това усилие, да го продължим, за да могат всички страни, включително нашата собствена, по-добре да разберат какви са проблемите и възможностите на разоръжаването.

Едната голяма област на тези преговори, където се вижда края, но където свежо начало е твърде необходимо, е в договор за забрана на ядрените опити. Сключването на такъв договор, толкова близко и все пак толкова далечно би възпряло спираловидното съревнование във въоръжаването в една от неговите най-опасни области. Той би поставил ядрените сили в позиция по-ефективно да се занимаят с една от най-големите опасности, пред които е изправен човека през 1963 г. – по-нататъшното разпространение на ядрените оръжия. Той би увеличил нашата сигурност, той би намалил изгледите за война. Без съмнение тази цел е достатъчно важна, за да изисква нашето постоянно преследване, не предавайки се нито на изкушението да се откажем от цялото усилие, нито на изкушението да се откажем от настояването си за жизненоважни и отговорни предпазни мерки.

Аз следователно се възползвам от тази възможност да обявя две важни решения в това отношение.

Първо: Председателят Хрушчов, министър-председателят Макмилан и аз се съгласихме дискусии на високо ниво скоро да започнат в Москва с поглед към ранно споразумение за цялостен договор за забрана на ядрените опити. Надеждите ни трябва да бъдат смекчени с предпазливостта на историята, но с нашите надежди вървят надеждите на цялото човечество.

Второ: За да изясним добрата ни воля и тържествени убеждения по този въпрос аз сега обявявам, че Съединените щати предлагат да не извършват ядрени тестове в атмосферата, стига други страни да не го правят. Ние няма да сме първата, която ще ги възстанови. Такава декларация не е заместител за официален обвързващ договор, но се надявам, че ще ни помогне да го постигнем.

Накрая, мои съграждани американци, нека да прегледаме отношението си към мира и свободата тук у дома. Качеството и духа на нашето общество трябва да оправдаят и подкрепят усилията ни в чужбина. Трябва да го покажем в посветеността на нашите животи, както много от вас, които завършват днес ще имат уникален възможност да сторят, като служат без заплащане в Корпуса на мира в чужбина или в предложения Корпус за национална служба тук у дома.

Но където и да сме, всички ние трябва в ежедневните си животи да живеем съгласно вековната вяра, че мирът и свободата вървят заедно. В твърде много от нашите градове днес мирът не е сигурен, защото свободата е непълна.

Отговорност на изпълнителния клон на властта на всички нива на управление – местно, щатско и национално – е да осигури и защитава свободата на всички наши граждани чрез всички средства в техните пълномощия. Отговорност на законодателния клон на всички нива е, където тези пълномощия не са адекватни, да бъдат направени адекватни. И е отговорност на всички граждани във всички части на тази страна да уважават правата на други и да уважават държавния закон.

Всичко това не е несвързано със световния мир. „Кога пътищата на човека са угодни Господу“, ни казва Писанието, „Той и враговете му примирява с него.“ А не е ли мирът, в крайния анализ, основно въпрос на човешки права – правото да живеем животите си без страх от опустошение; правото да дишаме въздуха, осигурен от природата; правото на бъдещите поколения на здраво съществуване.

Докато ние пристъпваме към защитаване на националните си интереси, нека също защитаваме човешките интереси. А елиминирането на войната и оръжията ясно е в интерес и на двата интереса. Никой договор, колкото и предимства да има за всички, колкото и стегнато да са подбрани думите му, може да осигури абсолютна сигурност срещу рисковете на измамата и извъртането. Но той може, ако неговото прилагане е достатъчно ефективно и ако е достатъчно в интерес на подписалите го, да предложи далеч повече сигурност и далеч по-малко рискове отколкото неспирната, неконтролируема, непредсказуема надпревара във въоръжаването.

Съединените щати, както светът знае, никога няма да започнат война. Ние не искаме война, ние не очакваме сега война. Това поколение американци вече е имало достатъчно, предостатъчно, война, омраза и потисничество. Ще бъдем подготвени, ако други я искат. Ще бъдем в готовност да се опитаме да я спрем. Но ще изиграем нашата роля за изграждането на свят на мира, където слабите са в безопасност, а силните справедливи. Ние не сме безпомощни пред задачата или без надежда за нейния успех. Уверени и неустрашими, ние продължаваме да се трудим – не към стратегия на унищожението, а към стратегия на мира.

Това произведение е oбществено достояние в Съединените Щати, тъй като е дело на Федералното правителство на САЩ.