Направо към съдържанието

Стари и нови карти на Пирин

От Уикиизточник
Стари и нови карти на Пирин
Автор: Гунчо Гунчев
Статията е публикувана с оригинално заглавие Стари и нови карти на Пиринъ в списания „Български турист“, год. XXIV, кн. 8 от октомври 1932 г. София. стр. 122 – 125 с две карти от географа Гунчо Гунчев (1904 – 1940).

Отдалечена от важните международни пътища, по които през миналите векове чужденците са прекосявали Турската империя, Пирин планина е била, поради това, малко позната на чуждия свят. С днешното си име (Лирин, Перин или Перим) тя се явява в научната книжнина едва през 19 в., когато започва по-системно изучване на Турската държава от страна на западно-евролейците, като резултат на което местните имена, давани на по-важнитЪ физикогеографски единици, стават известни и почват да изместват класическите такива, за които в местното население нито помен не е съществувало. До тогава в чуждата книжнина и в картите Пирин планина се означава с името Orbelus. В последните тя се представя като редица от купчинки със северо-южна посока, както са били представяни всички планини до началото на миналия век, когато, едва, се обръща внимание на височинните отношения. Върху всички тия карти, които нищо не са допринесли за опознаване на планината, ние няма да се спираме.
Началото на картирането на Пирин, в днешното значение на тая дума, слага французкият геолог A. Viquesnel. През 1847 и 1848 г., той пропътува цяла Тракия и части от Източна Македония. За всички тия места той е правил топографски скици, които са приложени към големия му труд Voyage dans la Turquie d'Europe. Въз основа на тях е изработена една карта на тия области въ мярка 1:800,000. Една от тия скици, именно, засега част от североизточните склонове на Пирин и стига до главното било на планината. Като най-висок в нея е отбелязан връх Jel-Têpê, с 2700 м. Втори по височина следва Périn Dagh (2400 м.). Това е един връх, който Викенел е означил в южната част на планината. Големият извор Харами бунар, който дава началото на приток на р. Пиринска Бистрица, е означен при него също като връх. На Викенела ще да е разправяно за езерото Папаз-гьол, чиято слава, както изглежда, е отдавнашна. Той го е отбелязал в скицата си с значително големи размери: дълго 42 км, а широко 15 км. От тогава та и до днес, във всички карти и атлази, то се означава като голямо високопланинско езеро. В английския Times atlas нему са дадени 10 кв. км. повръхнина!
В нашата карта на Македония с Одринския вилает, в мярка 1:210,000, наричана на кратко турската карта, защото е направена по турски първообраз, който, до колкото ни е известно, не е бил правен достояние на широката публика, Пирин планина е очертана със значително повече подробности. Но тъй като тази карта, поне в тази част, не почива на точни картографски снимки, а само на скици от бързи обиколки и небрежно мерени с барометър височинни отношения, тя е пълна с грешки, по-важните от които ще посочим. По нея, или по същия първообраз, е изработен и листът Г. Джумая от австрийската Generalkarte von Mitteleuropa 1:200,000, който засега тая област. Връх Пирин, който при Викенела и при турската карта се отбелязва в южния край на планината, в австрийската е вече точно отбелязан в най-северния ѝ край, там където започва високото ѝ било. В нея са нанесени и няколко от многобройните езера на планината, като естествено, за най-голямо е дадено Папаз-гьол. Северните склонове на Пирин, от към Разложката котловина, както при турската, така и при австрийската карта, са представени като полегати, благи склонове, докато в действителност те са значително стръмни, поради което снагата на планината особено добре изпъква в тая част. Височинните отношения с двете карти са едни и същи. Посочени са височините само на няколко върха: в. Пирин (1955 м.), в. Ел-тепе (2681 м.), в. Мангър-тепе (1895 м.), Арабския гроб (2200 м.) и пр. Макар и издадена на български, много от имената в картата 1:210,000 не са предадени тъй както местното българско население ги изговаря, или пък, от друга страна, са погръшно написани (напр. Дауд-дуругу, вместо Даутов-връх; в. Мангер, вместо Мангър-тепе, в. Базбук вместо Безбог, Бабатумбеси и пр.).
Повечето от грешките и недостатъците на тия две карти са поправени в картата на Пирин 1:40,000 от проф. Ж. Радев, която, за съжаление, не е публикувана. От нея той е поместил в книгата си „Природната скулптура по високите български планини“ (Географска библиотека № 2, София 1920 г.), копие в мярка 1:160,000. Проф. Радев е работил тази карта главно като пособие при проучванията на дилувиалното заледяване на Пирин планина и на морфоложките ѝ отношения, тъй като предните две карти абсолютно не са го задоволявали. По тази причина при нея циркусите и езерата в тяхъ, са особено добре очертани. Наред с това е дадена и цялата гъста водна мрежа, която се подхранва от Пирин. На проф. Радева се пада заслугата първи да обърне внимание, че височинните отношения на Пирин, тъй както са дадени в турската и австрийската карти, са далеч от действителностьта.[1]) Без да е правил много специални и точни измервания, той намира за в. Ел-тепе една височина от 2860 м., за в. Башлийски чукар (Бъндеришка чука) 2680 м. в. Джано 2600 м., Даутов връх 2580 м. и пр. Една друга добра страна на картата му е, че в нея са нанесени всички по-важни земеписни имена.
Проф. Ж. Радев е пътувал за първи път из Пирин през 1917 г. и то заедно с немския географ проф. K. Oestreich. Видяното и отбелязаното презъ това пътуване последниятъ е дал в книгата си Reise in Bulgarien 1917 (Utrecht, 1927). В нея е приложена и карта-скица в мярка 1:150,000, озаглавена Reiseweg im Pirin-Gebirge 1917, изработена, както изрично отбелязва това авторът, върху основата на австрийската карта, като в нея са нанесени направените наблюдения. Билото и ридовете на планината, както и долините, са очертани чрез засенчване, поради което теренът релефно изпъква. Поправени са доста грешки на австрийската карта. На Ел-тепе Oestreich дава 2790 м. височина мерена с барометър. На Овнатия върх (Опака) 2510 м. Отбелязва още ненаименувани върхове високи 2620 м, 2550 м., 2530 м. и др. За първи път се узнава, съобщава той, че в Пирин се издигат много върхове, които стигат до височина, която до тогава се даваше само на най-високия върх Ел-тепе.
Последната от картите на Пирин, върху която ще се спрем, значително превъзхожда разгледаните до сега карти. Тя излезе едва преди две години, като приложение към книгата Morphologische Studien in Südwest-Bulgarien от доцента по география при Берлинския университетъ Д-р Herbert Louis. Изработена е от него по същите причини, по които и проф. Радев изработва своята, именно да послужи като основа на географските му проучвания. Към тая книга е приложена също така и една специална карта на Централния Пирин в мярка 1:25,000, която обхваща областта между Ел-тепе, Мозговица, Спанополе и Мангър-тепе, изработена въз основа на стереофотограметричните снимки, които Луи е правил през 1927 год.
Картата 1:100,000 той е работил през лятото 1926 год. и довършил през лятото 1927 год. За основа тя има опростена триангулационна мрежа, свързана с точки от руската мрежа на нашите земи. Тази карта обхваща целия висок Пирин между Струма и Места до Мелник и Неврокоп, Капатнишкия дялъ на Рила и почти цялата Разложка котловина, пространство от около 2500 кв. клм. В нея Пирин се оказва изобщо с 500 м. по-висок, отколкото турската и австрийската карти показват. Това добре личи в изработената от самия Луи сравнителна скица. Посоката на Пирин се очертава като С-З. – Ю.-И., а не почти С-Ю., както се отбелязваше на предишните карти. Главният ѝ връх, Ел-тепе, има 2920 м., почти с 240 м. е по-висок от по-рано приписваната му височина (2681 м.). С това той взема второ място по височина в Балканския полуостров; първи е в. Мусала 2925 м, трети в. Олимп, 2,918 м. Другите из мерени от Луи височини на по-важните пирински върхове са: Кутело, 2910 м, Мангър-тепе 2860 м., Каменица 2835 м., Газей 2810 м, Яловарник 2770 м., Страгата 2765 м., Тодорин връх 2755 м., Бъндеришка чука 2750 м. По всичко изглежда, че като се направят изчисления, въз основа на тая карта, Пирин ще излезе, по средната си височина, най-високата планина в България.
Картата, както Луи сам признава, не е пълна. Правена за чисто геоморфоложки цели, в нея липсват много пътища, дадени са малко земеписни имена, изпустнати са някой махали от разпръснатите села, не са означени всички езера, които така разхубавяват снагата на планината. Някои грешки проличават като се сравни картата на проф. Радев, както и тази на Ив. х. Радонов, приложена към пътеводитела за Пирин, издаден от Б. Т. С. и направена въз основа на проф. Радевата карта, с картата 1:100,000 на Луи. Д-ръ Луи е свършил сравнително леко и сръчно работата си в толкова кратко време, защото е имал значителна опитност от по-раншните си картирания в Албания, върху която той е издал отделна книга, а също и карта в мярка 1:200,000. Пиринската му карта ще може да служи на тия, на които е достъпна, още някоя друга година, докато бъдатъ готови листовете, засягащи този край, от новата карта на България, която се готви от Военния географически институт. За изработването ѝ се използват всички – най-съвременни методи за картографско снимане, поради което тя ще бъде най-добрата карта, каквато може да се изисква за тази наша хубава планина. С това тази област ще се присъедини към останалите от културния свят, при които не става вече въпрос за повече или по-малко точни карти. А стане ли това, историята на картите на Пирин ще се затвори за дълго, за да продължи, обаче, всестранното ѝ природонаучно проучване.

Бележки

[редактиране]
  1. Чудно е, наистина, как по-раншните изследвачи на Пирин, като сръбският географ П. Ганкович напр., изучавал заледяването ѝ през 1902 год., не са могли, поне от отчитане на барометра да заключат за нещо подобно.