Стара планина (Васил Попович)
Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Стара планина (Васил Попович).
| Стара планина Автор: Васил Попович |
Гледат ми очите
красна равнина,
дреме у полите
Стара планина.
Там снега белее
с чудна белота,
върхът й светлее
посред синина.
Сутрин, щом изгрява,
слънцето тоз час
с него се здрависва,
та че сетне с нас.
Вечер го целува
с розови лъчи.
„Сбогом!“ заминава
със сълзи в очи.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |