Направо към съдържанието

Спомен (Петко Славейков)

От Уикиизточник
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Спомен (Петко Славейков).

Спомен
Автор: Петко Славейков
1852 г.

По Н. Батюшков

На запад слънцето трепти, едва гори
        и в огнени вълми мъждее.
Усмислен месецът занича през гори
        струите си как Етър лее.
Заспало все и пусти речни богове,
        едвам е чут, като чуртят водите
и вятърът като люлей горите
        и шепне с листовете.
 
Сам тука по разбъчканите камъни
        на таз огромната направа
пълзя и мярка ми се между тъмнини
        следа от миналата слава:
съсипани стени, обрасли трапища,
        палати срутени, с земята уравнени,
твърдини мъховити, църкви запустени,
        с зарити гробища.
 
Вред тишина, мълчанье мъртво в тез места,
        едвам едно възпоменанье
живей и ме вглъбява в сладостна мечта,
        за да пригледвам със мълчанье
там, там, където е обрасло с буренак,
        где вятърът люлей пусналата коприва,
где месецът насилам зарите си впива
        под дребний камънак.
 
Там някога юнак, от битви уморен,
        в дома от старина оставал,
изпращал сина си на бой и ободрен
        своята сабя му подавал.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.