| Стихотворението е публикувано през 1856 г.
|
В нежна, мила младост
отлъчих се от роднини,
с горчива люта жалост
достигнах в старини.
О, сладки млади години,
изгубих ви в младини!
Где воздух чист владее
по гори високи, цветни,
здравец зелен зеленее
буйни хладни планини!
О, сладки млади години,
изгубих ви в младини!
Где студник вод’ извират,
кто бързи бистри потоци
в Мала Камчия вливат
от високи водоскоци!
О, сладки млади години,
изгубих ви в младини!
Где млади, здрави пастири
с медни кавали свирят,
всеки стадо весел пастри,
ясни гласов’ им ехтят!
… …
О, сладки млади години,
изгубих ви в младини!
Где храбри момци вардили
окръжни с крепости силни,
когда предстражи там били
на преславски престол славни.
О, стари славни твърдини,
кой ще да ви въздигни!
Главна стража е била
здания еще стоят,
кто мома Вида сградила,
слава нейна показват.
О, стари славни твърдини,
кой ще да ви въздвигни!
… …
Храборно ак амазонка
крепост там вардила
княжеска преславна щерка,
гърци конечно разбила.
О, стара славная времена,
оставихте наша племена!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
