Сонети за Кирил Христов

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сонет за Кирил Христов
Автор: Димитър Подвързачов
Под наслов "Последните стихове на Димитър Подвързачов" сонетният триптих за Кирил Христов е поместен в брой 380 на Д.Б.-Митовия в. "Литературен глас" с поставеното в скоби уточнение "из печатащия се юбилеен сборник".
Текстът се публикува по: Д.Подвързачов, Стихотворения, Дружество на столичните журналисти, София, 1938.


I.
Да, право е: рояци шушумиги
У нас и в книжнината, и навред.
Не се сърди, Кириле, а прости ги, –
Че ти по Божа милост си поет.


Те още влачат страшните вериги
На робството – душите им с лед,
И ти, за твоите прекрасни книги,
От тях очаквай – злъчка и оцет.


Но ти веднъж сам каза (бе в кръчмата):
– Човек, пред стадо шугави осли,
Дори да хвръкне право от земята,
Не ще зачуди никого, нали?


Така и ти – летиш във висините,
А те – слухтят и клепат със ушите…


II.
Във моя спомен ти си Божи меч
В борба с действителността дребнава.
И в разговора ти – словесна сеч –
От нашенеца жалък прах остава.


Обичам твойта сатира–картеч,
С която ти го жареше тогава:
– Едвам владей членоразделна реч,
А тайните световни разрешава!


– Едвам се поизправил на крака
И от маймунек – вече уж човек е, –
Единствено у нас е то така:
Сергия за акъл отваря всеки!


Но твойта мъдрост никой не разбра
И много злоби ти за нея сбра…


III.
Когато, вместо скромно да мълчи
Пред свободата, що му Бог дарувал,
Наш Тренчо, с пламнали от гняв очи,
Пиши, че тук, у нас, не бил добрувал,


Или – обезумял току–речи –
Против държавата се възбунтувал, –
Все твоята прокоба ми звучи:
– Не! Тоз народ не си е доробувал!


Уви! Където поглед и да спреш, –
Все Тренчо – ратай злобен и безверен,
Страната си превърнал във кипеж
На яростни вражди, във пъкъл черен…


И рядко лъч надежден за възход…
Не си е доробувал тоз народ…


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.