Сонети за Кирил Христов
| Сонет за Кирил Христов Автор: Димитър Подвързачов |
| Под наслов "Последните стихове на Димитър Подвързачов" сонетният триптих за Кирил Христов е поместен в брой 380 на Д.Б.-Митовия в. "Литературен глас" с поставеното в скоби уточнение "из печатащия се юбилеен сборник". Текстът се публикува по: Д.Подвързачов, Стихотворения, Дружество на столичните журналисти, София, 1938. |
- I.
- Да, право е: рояци шушумиги
- У нас и в книжнината, и навред.
- Не се сърди, Кириле, а прости ги, –
- Че ти по Божа милост си поет.
- Те още влачат страшните вериги
- На робството – душите им с лед,
- И ти, за твоите прекрасни книги,
- От тях очаквай – злъчка и оцет.
- Но ти веднъж сам каза (бе в кръчмата):
- – Човек, пред стадо шугави осли,
- Дори да хвръкне право от земята,
- Не ще зачуди никого, нали?
- Така и ти – летиш във висините,
- А те – слухтят и клепат със ушите…
- II.
- Във моя спомен ти си Божи меч
- В борба с действителността дребнава.
- И в разговора ти – словесна сеч –
- От нашенеца жалък прах остава.
- Обичам твойта сатира–картеч,
- С която ти го жареше тогава:
- – Едвам владей членоразделна реч,
- А тайните световни разрешава!
- – Едвам се поизправил на крака
- И от маймунек – вече уж човек е, –
- Единствено у нас е то така:
- Сергия за акъл отваря всеки!
- Но твойта мъдрост никой не разбра
- И много злоби ти за нея сбра…
- III.
- Когато, вместо скромно да мълчи
- Пред свободата, що му Бог дарувал,
- Наш Тренчо, с пламнали от гняв очи,
- Пиши, че тук, у нас, не бил добрувал,
- Или – обезумял току–речи –
- Против държавата се възбунтувал, –
- Все твоята прокоба ми звучи:
- – Не! Тоз народ не си е доробувал!
- Уви! Където поглед и да спреш, –
- Все Тренчо – ратай злобен и безверен,
- Страната си превърнал във кипеж
- На яростни вражди, във пъкъл черен…
- И рядко лъч надежден за възход…
- Не си е доробувал тоз народ…
- Източник
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |