| в. „Дунавски лебед“, бр.15, 20.12.1860 г.
|
В проминалий брой имахме нещо си извод от една дописка от Солун, писано от българина на гръцки език, защото той родолюбец не е учил българска писменост и сега в проминала възраст старай се да научи, кое му докарва голяма чест и похвала! А съвременно доказва каква сила има народное чувствувание и как от малка остатна искрица се разпаля и почва да пламти пламен народности, кого веке никакви обстоятелства не могат да угасят и удушат конечно! Днес получихме от същаго и друга дописка и ето привождаме я реч в реч на български.
(Следва текстът на дописката)
Ние и в проминалий брой говорихме, че лукави фанариоти не мируват за Кукушкое днес българско епископство, оставяме настрани другия злоупотребления, тии са веке познати всем и гнусно е да се споменуват. Но тия сплетки, що ищат да впосеят пак в Кукуш, са важни и трябва наши цариградски българи да обърнат голямо внимание на това. Кукушки българи са разпалени человеци и не щат търпя веке никоги фанариотско иго на тях си! От того ще произлезе пак голямо движение, кое с толкова трудове беше се угасало и потаило. Цариградски българи разбират що им казваме: лукави гърци ще употребят всяка злоба да разбъркат тях места, а злобни йезуити гледат с непримигателно око като нощни сови да получат невинная си хища. Гърци, като гледат, че по тях места се възражда българская народност, никоги не щат мирува, защото тамо е българское предстражие против панелинизма, кое като обдържат българи, той изчезва веке завсегда и остава им само едно сладко възпомяние!…
Ние въобще всички други българи, трябва и нужда необходима е да помогнем с всеки книжевни средства тях наши братя кои са най-удавени от панелинизма и тии, откак се е освободила Гърция, са били първа нейна хища! Това е най-голяма и най-важна точка за наша народност и на това всички трябва да обърнем внимание си, а най — паче цариградски българи, кои днес предетавлят цял български народ и коим е въверена от народа българская бъдъщност!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
