Слънце зорница
| Слънце зорница (Книжнина и възпитание) Автор: Стефан Изворски |
| публикувана във в. „Цариградски вестник“, год. II, бр. 65 от 17 септември 1849, стр. 3-4. |
Книжнина и възпитание
от АБВГД и прочее все що е добро
Заради възпитанието
на българските дечица,
да предприемат знанието
пред слънце и пред зорница.
Слънце зорница
тук се разбира
младият възраст,
в който извира
умната сила
в крехката младост,
на человека
драга до старост.
Кой не познава,
като размисли,
тази прилика
сам да пречисли?
Где сме родени,
колко живеем,
още що теглим,
дор проумеем
възток и запад
какво са нещо;
явно е както
слънце горещо.
Ето, любезний,
милий народе,
книжнина имаш
колко ти годе!
Книжно предлагай
на ваши рожби,
та ги захраняй
с нужните гозби,
гозби душевни,
всеблагонравни,
умни, премудри,
душеуправни.
Дайте им ревност
за тази хубост,
тий да изгонят
онази лудост,
гдето от толкоз
време е била
и помежду ни
се вкоренила,
с облак премрачен
да се гордее
и да се хвали,
че ни владее!
Вашите младци
да се засилят
и като пчели
да я зажилят.
Вън да извикат:
Луда невежа,
дигай от нази
тъмната мрежа!
Вън надалеко,
зло неучение!
Ний ще се учим
за просвещение.
И черний облак
ще ти разпръснем,
от твоя гордост
да се оттръснем
най-много в тези
мирни години
с царската воля,
че свободи ни
школи и църкви
да си преправим,
български книги
да не забравим,
от кои бяхме
жално лишени!
Пред скоро време
унищожени!
Толкози неми
и безпокойни,
както и слепи
и недостойни!
Гдето не само
с тези повреди
в смях и в посрама
всяк ни изведе!
Но и тез наши
същи съседи
да ни се смеят
с тези нареди!
И да доказват,
че сме безкнижни!
Че сме татари!
С име излишни,
оприличени
на агаряни!
Без да ни славят,
че сме славяни!
Славянско име
старо остало,
с българско име
пак се назвало.
И си пазило
език природний
да произнася
свой глас угодний!
От уста в уста
в толкози века!
Та да упази
явна пътека,
да ни завежда
към стара книга,
за да узнаем
кой век достига,
в кой век умряла
нашата слава,
славянско име,
с горка отрава.
Но, слава Богу,
живий народе,
ще те познаят,
славянский роде,
в кой час поемеш
книга да учиш,
българско млеко
в нея да сучеш,
да се охраниш
като славянин,
с име да станеш
европеянин.
Ето достигна
таквози време,
и ний със книги
да се сбереме.
Както се вижда,
малко по малко,
в тези години,
пламно и жарко
всеки че пише
или превежда
и незабавно
на свят извежда
каквато книга
може да стори,
българско Слово
да се отвори,
само децата
да са готови,
каквото в църква
всички попове
да ги поемат
и да ги учат,
всяка премъдрост
от тях да случат,
с правила общи
да се оправят,
чада достойни
да се отхранят,
с лесни нареди
всяк да ги вижда,
пример да земат
всите градища.
Първо и главно,
всяк да ожида
според султана
Абдул Меджида,
кой непрестанно
пише с фермани
в всичка държава
волно да стане,
мирно и равно
всяк да си ходи,
както в Европа
всите народи
да имат правда,
да са свободни,
за всяка служба
да са угодни.
Прочее нине
нека изложим
няколко реда,
колкото можем,
да съдържават
кратко сказание
с правила общи
за възпитание
на человека,
който е длъжен
да бъде весел,
а не затъжен!
И да пригледва
своите чада,
да ги отхранва
както се пада,
с време да стават
хора учени,
с Божия образ
оприличени.
А дявол в гърди
да се заудря,
в кой час ги види
всецеломудри,
въоръжени
с Божия сила,
завист да требят,
гдето е била,
в толкози време
като царица
в ръце да има
наша десница!
И да се дига,
че се вредила
да ни обсеби
и прелъстила!
Нейни да бъдем,
слепи да ходим!
Ний пак от нея
не се отводим!
Още се хвалим
с нейната дарба,
без да се видим
в колка сме жалба!
В жалба несносна
и достослезна,
от пуста завист
гдето изчезна
любов и братство
и добродетел,
зарад което
главен свидетел
нашата съвест
сама доказва,
че това всичко
от там излязва.
За таз причина
всеки родител
много е длъжен
да е красител,
да украсява
и да отхрани
своите чада
добри граждани.
Добър гражданин
в град е подпорка,
бащнина люби
с вярна сговорка,
и просвещава
свой род и вера,
и не тъмнее,
както бил вчера.
Добър гражданин
все съветува
всяк да се труди
и да жадува
общата полза
да задържават,
любов и братство
да умножават.
Добър гражданин
Бога познава,
царя почита,
образ остава
и съветува
в отечеството
общо да учат
младенчеството;
още от малки
да се склоняват
страх Божий в сърце
да вкореняват.
Защото той е
първата трудност,
главно начало
на всяка мудрост,
да опознаят
как е потребно,
гдето се пада,
с правда и жребно,
всеки родител
да не забравя,
като учител,
за да разправя
сутро и вечер
на свойте чада,
да им тълкува
и заповяда,
че свято дело е
да се вперяват
бащино име
да закриляват,
отечеството
да защитават,
художествата
да изтъщяват.
Много изкусни
книжно да цветнат,
лични да станат
и да просветнат.
С дело да бъдат
все люботрудни,
да не изпадат
в нещо оскудни.
Здраво да пазят
всяко църковно,
тъй и гражданско,
що е законно.
Вярно да служат
първо на Бога,
после на царя
със всичка стока,
гдето търгуват,
земат и дават,
и в чужди царства
кога продават.
Тъй ще да станат
български чада
Богу любезни
Христови стада.
Вредом похвални
царски поданни,
верни, покорни,
същи граждани.
Още що ищем,
тоз като стигнем?
Трябва към небо
да се издигнем,
Господу Богу
да се помолим
и всесърдечно
да изговорим:
Боже всевишни,
с пророк Давида
милвай султана
Абдул Меджида,
с дълги години
да поживее,
неговата слава
вечно да грее!
Още да видим
в негово царство
български книги
за благодарство.
Да се познаят
пак в роде родов
нине и присно
и в веки веков!
Тулча, 27 август 1849 г.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |