Слон и мъниче

Слон и мъниче Автор: Димитър Подвързачов

Сред улицата крачеше самин

на джунглите най-хрисимия син –

дългохоботен слон-грамада,

голям като същинска сграда,

подвижна жилищна кооперация…

Пристъпваше със слонската си грация

и мислеше за своя бащин край,

за плетениците лиани,

между които чудно се играй,

за умните орангутани

и веселите шимпанзета

по родните дървета…

Но в тоя миг, за подигравка,

отнякъде изскочи малко псе,

залая го, заджавка,

от злоба взе да се тресе,

нахвърля се ужасно

и като бясно

завря му се в краката…

Ще кажеш – ей сегичка смята

да го събори на земята

без капка срам,

и да го глътне още там…

Тогава някой се намеси

и слона спря със тоз въпрос:

– Ти много умен ли си, или много прост,

или пък се уплаши и те втресе?

Защо оставяй! туй кутренце жалко,

като играчка малко,

със теб да се издява,

без нищо да му кажеш?

Така ли подобава?

Ритни го с крак – на място ще го смажеш!

– Така е – рече слонът, – ти си прав!

Ала макар че съм гигант, и як, и здрав,

дългохоботен и дебелошиен,

но що да сторя – аз съм безпартиен!

Пък даже малко опозиция!

Затуй не смея –

ще дойде тутакси полиция,

иди да се разправяш с нея!

– Така ли?

Страхуваш се от краставото пале?

– Но чуй! Макар и да изглежда май на хъш,

но то отдавна е държавен мъж

и стар член на младежката дружина…

Тъй рече слонът и отмина…

И слон да си – недей се перчи яко,

щом нямаш зад гърба си нещичко по-яко!

Източник

• Димитър Подвързачов: Басни на сайта на Znam.bg

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.