Скръб (Димитър Подвързачов)

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази страница е за стихотворението на Димитър Подвързачов.
За стихотворението на Теодор Траянов вижте Скръб (Теодор Траянов).

Скръб
Автор: Димитър Подвързачов


Щом грейнат вечер шумни здания,
аз слушам ропота им тъп
и изнемогвам от страдание,
кому да кажа свойта скръб.


Там – зад завесите запречени,
е може би и той – мечта; –
признанията неизречени
трептят на моите уста.


Той ще познай едничък раните,
ще утоли вопиющ зов –
и аз обхождам рестораните,
пиян от мъка и любов.


Тежат ми страшните проклятия
на битието и смъртта –
аз търся искрени обятия,
аз търся дружески уста.


Дойди, да прислоня главата си –
сирак без племе и без род, –
ще ти открия на душата си
парадния заключен вход!


И аз обхождам рестораните. –
Ще го намеря ли? – Не знам.
Сред глъч и дим звънят стаканите,
и моите близки всички там.


Но между тях не е избранника. –
Напразно не търси! – Но не!
Иди, иди, печален страннико,
открий им… черний вход поне!


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.