Скръб (Димитър Подвързачов)
Тази страница е за стихотворението на Димитър Подвързачов.
За стихотворението на Теодор Траянов вижте Скръб (Теодор Траянов).
| Скръб Автор: Димитър Подвързачов |
- Щом грейнат вечер шумни здания,
- аз слушам ропота им тъп
- и изнемогвам от страдание,
- кому да кажа свойта скръб.
- Там – зад завесите запречени,
- е може би и той – мечта; –
- признанията неизречени
- трептят на моите уста.
- Той ще познай едничък раните,
- ще утоли вопиющ зов –
- и аз обхождам рестораните,
- пиян от мъка и любов.
- Тежат ми страшните проклятия
- на битието и смъртта –
- аз търся искрени обятия,
- аз търся дружески уста.
- Дойди, да прислоня главата си –
- сирак без племе и без род, –
- ще ти открия на душата си
- парадния заключен вход!
- И аз обхождам рестораните. –
- Ще го намеря ли? – Не знам.
- Сред глъч и дим звънят стаканите,
- и моите близки всички там.
- Но между тях не е избранника. –
- Напразно не търси! – Но не!
- Иди, иди, печален страннико,
- открий им… черний вход поне!
- Източник
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |