Скитникът и враните

Скитникът и враните Автор: Александър Вутимски

Разпиляни
листа.
Есента.
Врани -
понесени
с крясъци
черни ята.
 
Над къщя,
над градини
и улици,
над дървета,
обрулени -
с вятъра
те летят
и летят,
и летят.
Над дървета
обрулени -
врани.
 
- Аз ги гледам
от пустата улица.
Над тях
небето
е бледо
и ледено.
И те мръзнат -
бездомни,
настръхнали,
сиви...
 
Врани,
неспокойни
прегракнали птици,
разпиляни
по жици
и клони.
Като вас
в тоя час
без подслон
аз се лутам в студа
из града
с вледенени ръце.
Като вас
с леден глас
и с тревожно сърце
- прегракнали -
врани -
чакам
леда
и зловещото,
тежко
мълчание
на суровата зима.
 
...Вятърът брули
жестоко,
до болка
очите ми.
До сълзи ми тежи есента.
 
Измръзнали улици.
Разпиляни
листа.
На черни ята
врани
в осланената есен
със крясъци
все летят
и летят, и летят.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.