Направо към съдържанието

Сведение на Прокопий Кесарийски за славянското нападение на Балканския полуостров - в района на Ниш и Солун

От Уикиизточник

Сведение на Прокопий Кесарийски за славянското нападение на Балканския полуостров - в района на Ниш и Солун

VI в.

Докато в Илирийския град Сердика [София] Герман събирал и устройвал войската и най-усърдно подготвял всичко за войната, в ромейската земя нахлули славяни в такова множество, каквото никога по-рано не било виждано. Те преминали реката Истър [Дунав] и дошли до Ниш. Когато неколцина от тях се отдалечили от стана и скитайки, обикаляли поотделно тамошните земи, те били заловени и вързани от някои ромеи, които ги разпитвали защо и с какво намерение тази славянска войска е преминала реката Истър. Те твърдели, че били дошли, за да завземат чрез обсада самия Солун и градовете около него. Императорът, щом чул това, много се разтревожил и писал на Герман да отложи незабавно похода за Италия, но да защити Солун и другите градове, като с всички сили отблъсне нападението на славяните. И Герман се заел с това. А славяните се изплашили, като се уверили от пленниците, че Герман се намира в Сердика, защото той се бил прочул между тези варвари поради следната причина. Когато Германовият чичо Юстиниан поел властта, антите, които живеели съвсем близо до славяните, преминали река Истър с голяма войска и нахлули в ромейската земя. Не много време преди това императорът бил назначил Герман за стратег на цяла Тракия. Той именно влязъл в сражение с неприятелската войска, разбил я напълно, като избил почти всички. С тоя си успех Герман спечелил слава между всички люде и особено между тези варвари. Затова славяните, както казах, като се страхували от него и смятали също, че води със себе си много голяма войска, понеже бил изпратен от императора против Тотила и готите, веднага се отказали от похода срещу Солун и вече не се решавали да слязат в равнината, но пребродили всички илирийски планини и стигнали до Далмация.[1]

Бележки

[редактиране]
  1. Procopii Caesariensis Opera omnia, re. J. Haury, I - III, Lipsiae 1905 - 1913, с. 475 - 477; срв. Гръцки извори за българската история (ГИБИ), III, с. 134 - 135. Оригиналът е на гръцки език. Публикувано в „Македония. Сборник от документи и материали“, София, Издателство на Българската академия на науките, 1978, стр. 37.
Обществено достояние Произведенията на този автор са обществено достояние съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.