Реч в чест на падналите във войната — В3

Реч в чест на падналите във войната Автор: Перикъл

Речта е произнесена през 431/430 г.пр.н.е. в памет на бойците, паднали през първата година от Пелопонеските войни. Текстът на речта е цитиран във втората книга "История на Пелопонеската война" на древногръцкия историк Тукидид.

[....]

Нашата политическа система не се бори с институциите, които действат на други места. Ние не подражаваме на съседите си, а се опитваме да им дадем пример. Нашето правителство облагодетелства мнозинството и затова то се нарича демокрация. Законите дават еднакви права на всички равни при възникващите частни спорове, но ние не пренебрегваме и стремежа към превъзходство. Когато даден гражданин се отличи, той с предпочитание се призовава да служи на държавата, но не по привилегия, а по заслуги, като бедността не е пречка за никого...

Свободата, на която се радваме, се проявява и в ежедневния живот. Ние не сме подозрителни помежду си и не тормозим съседа си, ако живее както намери за добре...

Тази свобода не означава беззаконие. Ние сме възпитани да уважаваме съседите и законите и никога не забравяме, че трябва да защитаваме сполетените от нещастие. Ние също сме възпитани да спазваме тези неписани закони, чиято единствена санкция е всеобщото чувство за справедливост...

[....]

...Нашият град е отворен за света и ние не гоним чужденеца...

Свободни сме да живеем точно така, както ни се иска и все пак сме готови винаги да посрещнем всяка опасност...

Ние обичаме красотата, без да изпадаме в капризи, и макар че полагаме усилия да се развиваме умствено, това не отслабва волята ни...

При нас да си признаеш бедността не е срамно, но ние смятаме за срамно, ако не се потрудиш да се избавиш от нея. Атинският гражданин не пренебрегва обществените дела, когато върши личната си работа...

Ние смятаме онзи, който не се интересува от държавата не за бездеен, а за безполезен, и макар че малцина могат да правят политика, всеки е в състояние да я прецени. Ние не гледаме на дискусиите като на препятствие по пътя на политическото действие, а като необходимо условие за разумна дейност...

Ние вярваме, че щастието е плод на свободата, а свободата е плод на доблестта и не се плашим от опасностите на войната...

Накратко, аз заявявам, че Атина е Школата на Елада и че атинянинът израства като се възпитава в щастлива многостранност, в готовност да посреща критичнитте моменти, в увереност в собствените сили.

[....]

Източник

• Тукидид, "История на Пелопонеската война" II, 37-41, цитирано в "Отвореното общество и неговите врагове", Карл Попър, изд. "Златорогъ", София, 1993.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.