Радио обръщение на Уинстън Чърчил за Съветско-германската война

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радио обръщениеза Съветско-германската война
Автор: Уинстън Чърчил
Лондон, 22 юни 1941 г.


Аз се обръщам към вас тази вечер, защото сме достигнали един от критичните моменти във войната. В първата от тези интензивни повратни точки Франция се просна под германския чук и ние трябваше да се изправим срещу бурята сами.


Втората беше когато Кралските военновъздушни сили отбиха хунските нападатели от дневните въздушни набези и така предотвратиха нацисткото нашествие на нашите острови докато все още бяхме лошо въоръжени и лошо подготвени.


Третата повратна точка бе когато президентът и Конгресът на Съединените щати приеха закона заем-наем, посвещавайки близо 2 000 000 000 лири стерлинг от богатството на Новия свят, за да ни помогнат да защитаваме свободите си и техните.


Това бяха трите критични моменти.


Сега пред нас е четвъртия.


В 4 часа тази сутрин Хитлер нападна и нахлу в Русия. Всичките му обикновени формалности на коварността бяха спазени с педантична техника. Пакт за ненападение бе тържествено подписан и бе в сила между двете страни. Никаква жалба не бе направена от Германия за неговото неизпълнение. Под неговото наметало на фалшива увереност германските армии се събраха в огромни сили по линия, разпростряла се от Бяло море до Черно море и техните въздушни флоти и бронирани дивизии бавно и методично заеха позициите си.


Тогава, внезапно, без обявяване на война, без дори ултиматум, германските бомби заваляха от небето над руските градове; германските войски престъпиха руските граници и час по-късно германският посланик, който до предишната нощ обсипваше с уверения за приятелство, почти за съюз, руснаците, се обади на руския външен министър, за да му каже, че съществува състояние на война между Германия и Русия.


Така бе повторено в много по-голям мащаб същият вид безчинство срещу всяка форма на подписан договор и международно доверие, които видяхме в Норвегия, Дания, Холандия, Белгия и който съучастникът и чакал на Хитлер, Мусолини, толкова вярно имитира в случая с Гърция.


И това не бе изненада за мен. Всъщност аз дадох ясни и точни предупреждения на Сталин за това, което идва. Аз му дадох предупреждения, както дадох предупреждения на други преди това. Мога само да се надявам, че тези предупреждения не останаха пренебрегнати.


Всичко, което знаем понастоящем е че руският народ отбранява родната си земя и че неговите лидери са го призовало да се съпротивля до краен предел.


Хитлер е чудовище на злобата, ненаситен в похотта си за кръв и грабеж. Незадоволен да има цяла Европа под петата си или по друг начин тероризирана в разни форми на унизително подчинение, той сега трябва да отнесе касапското си и опустошително дело сред огромните множества на Русия и на Азия. Ужасната военна машина, която ние и останалият цивилизован свят толкова глупаво, толкова лениво, толкова безразсъдно позволихме на нацистките гангстери да изградят година след година почти от нищо – тази машина не може да стои безделна, за да не ръждяса или да се разпадне на части. Тя трябва да бъде в продължително движение, смеляща човешки животи и потъпкваща домовете и правата на стотици милиони хора


При това тя трябва да бъде хранена не само с плът, но и с петрол. Така че сега този кръвожаден гамен трябва да хвърли механизираните си армии на нови полета на клане, плячкосване и опустошение. Колкото и да са бедни руските селяни, работници и войници, той трябва да краде от ежедневния им хляб. Трябва да погълне реколтите им. Трябва да ги ограби от петрола, който задвижва техните плугове и така да докара до глад без пример в човешката история.


А дори и кръвопролитието и унищожението, които неговата победа, ако я спечели – макар да не я е спечелил все още – ще донесе на руския народ, самата ще бъде само стъпало за опита му да хвърли четири или петстотин милиона души, които живеят в Китай и триста и петдесетте милиона, които живеят в Индия в бездънната яма на човешкото унижение, над която дяволската емблема на свастиката се развява.


Не е прекалено да се каже тук тази приятна лятна вечер, че животът и щастието на хиляда милиона допълнителни човешки същества сега са заплашени с брутално нацистко насилие. Това е достатъчно да ни накара да затаим дъх.


Но сега ще ви покажа нещо друго, което лежи на заден план и нещо, което докосва много отблизо живота на Британия и Съединените щати.


Нацисткият режим е неразличим от най-лошите черти на комунизма. Той е лишен от всякаква тема и принцип освен апетит и расова доминация. Той превъзхожда във всички форми на човешката злонамереност, в изпълнителността на своята жестокост и яростна агресия. Никой не е бил по-постоянен противник на комунизма от мен през последните двадесет и пет години. Няма да върна назад нито дума, която съм произнесъл за него. Но всичко това избледнява пред спектакъла, който сега се разгръща.


Миналото, със своите престъпления, със своите лудости и своите трагедии, припламва. Аз виждам руските войници, стоящи на прага на родината си, пазейки полята, които бащите им са орали от безпаметно време. Виждам ги да защитават домовете си, майките и съпругите им да се молят, ах да, тъй като има времена, когато всички се молят за сигурността на обичаните им, за връщането на издържащият семейството, на юнака, на защитниците им.


Виждам десетте хиляди села на Русия, където средствата за съществуване биваха изтръгвани толкова трудно от земята, но където все още има изконни човешки радости, където девойки се смеят и деца играят, аз виждам, да напредва срещу всичко това, в отвратителна яростна атака, нацистката военна машина, с нейните дрънчащи, тракащи с пети, наконтени пруски офицери, нейните лукави експертни агенти, свежи след усмиряването и завързването на дузина страни. Виждам също тъпите, обучени, послушни скотски маси на хунските войници, бъхтещи път като рояк лазещи скакалци. Виждам германските бомбардировачи и изтребители в небето, все още наболяващи от много британски бичувания, толкова радостни да открият това, което вярват е по-лесна и по-безопасна плячка. И зад целия този ослепителен блясък, зад цялата тази буря виждам малката група злодеи, която планира, организира и пусна този порой от ужаси над човечеството.


И тогава умът ми се връща към години, когато руските армии бяха наши съюзници срещу същия смъртоносен враг, когато се биха с толкова храброст и постоянство и помогнаха да се спечели победа, от всякакъв дял от която, уви, не по тяхна вина, те бяха напълно откъснати.


Аз съм преживял всичко това и вие ще ме извините, ако изразя чувствата си и вълнението на старите спомени. Но сега трябва да обявя решението на правителството на Негово величество и съм сигурен, че е решение, с което великите доминиони в свое време ще се съгласят. И че трябва да говорим сега, веднага, без отлагане от един ден. Аз трябва да направя декларацията, но може ли да се съмнявате каква ще бъде политиката ни?


Ние имаме само една цел, една единствена невъзвратима цел. Ние сме решени да унищожим Хитлер и всякаква следа от нацисткия режим. От това нищо няма да ни отвърне. Нищо. Ние никога няма да разискваме, никога няма да преговаряме с Хитлер или някой от неговата банда. Ще се бием с него по суша, ще се бием с него по море, ще се бием с него във въздуха, докато, с Божията помощ, сме отървали земята от неговата сянка и освободили нейния народ от неговото иго.


Всеки човек или държава, който се бие срещу нацизма ще има нашата помощ. Всеки човек или държава, който марширува с Хитлер е наш враг. Това се отнася не само за организирани държави, но и за всички представители на долната раса от колаборационисти, които се правят инструментите и сечивата на нацисткия режим срещу съотечествениците си и срещу страните, в които са се родили. Тези колаборационисти, като самите нацистки лидери, ако не бъдат ликвидирани от собствените си съотечественици, което би спестило неприятност, ще бъдат предоставени от нас на утрото на победата на справедливостта на съюзническите трибунали. Това е нашата политика и това е нашата декларация.


Следва от това, че ще дадем всякаква помощ, която можем на Русия и на руския народ. Ще апелираме към нашите приятели и съюзници във всяка част на света да предприемат същия курс и да го следват както нас, предано и непоколебимо до края.


Предложили сме на правителството на Съветска Русия всякаква техническа и икономическа помощ, която е по силите ни и която вероятно би му послужила. Ние ще бомбардираме Германия през деня, както и през нощта, във все повече увеличаваща се мярка, хвърляйки над тях месец след месец все по-тежък товар бомби и ще караме германския народ да вкусва и поглъща всеки месец по-остра доза от нещастията, с които е обсипал човечеството.


Забележително е, че едва вчера Кралските военновъздушни сили, удряйки навътре в сушата над Франция, съсекоха с много малка загуба за самите тях двадесет и осем от хунските бойни машини във въздуха над френската земя, в която са нахлули, осквернили и твърдят, че държат.


Но това е само начало. От сега нататък основното разширение на нашите въздушни сили се провежда с увеличаваща се скорост. След още шест месеца тежестта на помощта, която получаваме от Съединените щати във военни материали от всички видове, особено в тежки бомбардировачи, ще започне да личи. Това не е класова война. Това е война, в която цялата Британска империя и Общност на нациите е ангажирана без разлика на раса, вяра или партия.


Не е моя работа да говоря за действията на Съединените щати, но ще кажа това: Ако Хитлер си въобразява, че неговата атака срещу Съветска Русия ще причини най-малкото разделение на оръжие или отслабване на усилието във великите демокрации, които са решени до докарат гибелта му, е печално сгрешил. Напротив, ние ще бъдем усилени и окуражени в нашите усилия да спасим човечеството от неговата тирания. Ще бъдем засилени, а не отслабени в нашата решимост и в нашите ресурси.


Това не е време да се морализира за лудостите на страни и правителства, които са позволили да бъдат повалени една по една, когато при обединени действия лесно биха могли да са се спасили и спасили света от тази катастрофа.


Но когато говорих преди няколко минути за кръвожадността на Хитлер и омразните апетити, които са го подтикнали и изкусили към руското му приключение, казах, че има един по-дълбок мотив зад неговото безчинство. Той иска да унищожи руската мощ, защото се надява, че ако успее в това ще може да върне основните сили на армията си и въздушните си сили от Изтока и да ги хвърли срещу този остров, който знае, че трябва да покори или да понесе наказанието за престъпленията си.


Неговото нашествие в Русия не е повече от една прелюдия за опит за нашествие в Британските острови. Той се надява, без съмнение, че всичко това може да бъде постигнато преди да дойде зимата и че може да съкруши Британия преди флотите и въздушните сили на Съединените щати да се намесят. Надява се, че може още веднъж да повтори в по-голям мащаб от всякога процеса на унищожение на враговете си един по един, от който толкова дълго е преуспявал и просперирал и че тогава сцената ще бъде чиста за последния акт, без който всички тези завоевания ще бъдат напразни, подчинението на Западното полукълбо на неговата воля и на неговата система.


Руската опасност следователно е наша опасност и опасност на Съединените щати, така както каузата на всеки руснак, биещ се за огнището си и за дома си е каузата на свободните хора и свободните народи по всички предели на земното кълбо.


Нека да научим уроците, дадени ни вече от такъв жесток опит. Нека удвоим усилията си и да ударим с обединена сила докато остават живот и мощ.