Прощална реч на Дуайт Айзенхауер

Прощална реч на Дуайт Айзенхауер Автор: Дуайт Айзенхауер

Прощалната реч на президента на САЩ Дуайт Айзенхауер, произнесена като телевизионно обръщение на 17 януари 1961 г.

Добър вечер, мои съграждани американци.

Първо бих искал да изразя признателността си към радио и телевизионните мрежи за възможностите, които са ми давали през годините да давам доклади и послания на нашата нация. Моите специални благодарности се отправят към тях за възможността да се обърна към вас тази вечер.

Три дни от днес, след половинвековна служба на нашата страна, аз ще положа служебните отговорностите, тъй като, в традиционна и тържествена церемония, властта на президентството се поверява на моя наследник.

Тази вечер идвам при вас с послание на прощаване и сбогуване и да споделя няколко последни мисли с вас, моите съотечественици. Като всеки друг гражданин, аз пожелавам на новия президент и на всички, които ще се трудят под него, на добър час, моля се идните години да бъдат благословени с мир и благоденствие за всички.

Нашият народ очаква техният президент и Конгресът да намерят същностно съгласие по въпроси от голямо значение, мъдрото разрешаване на които по-добре ще оформи бъдещето на нацията. Моите собствени отношения с Конгреса, които започнаха върху отдалечена и несигурна основа, когато, много отдавна, един член на Сената ме назначи в Уест Пойнт, оттогава са се разпрострели до интимното по време на войната и в непосредствения следвоенен период и накрая до взаимнозависимото през тези изминали осем години. Конгресът и Администрацията по повечето жизненоважни въпроси са си сътрудничели добре, за да служат на доброто на нацията, вместо просто партийно пристрастие и така са осигурили, че работата на нацията трябва да напредва. И така, моето официално отношение с Конгреса приключва с чувство, от моя страна, на признателност, че сме били способни да направим толкова много заедно.

Сега се намираме десет години след средата на век, който е станал свидетел на четири големи войни между велики нации. Три от тях въвлякоха нашата страна. Въпреки тези холокости Америка днес е най-силната, най-влиятелна и най-производителна страна в света. Разбираемо горди от това превъзходство ние все пак осъзнаваме, че лидерството и престижа на Америка зависят не просто от нашия ненадминат материален прогрес, богатство и военна сила, а от това как използваме мощта си в интереса на световния мир и човешкия напредък.

През цялото американско приключение в свободно управление, нашите основни цели са били да съхраняваме мира, да насърчаваме прогреса в човешките постижения и да усилваме свободата, достойнството и почтеността сред народи и сред нации. Да се борим за по-малко би било недостойно за един свободен и религиозен народ. Какъвто и да е провал, който може да се проследи до наша арогантност или наша липса на разбиране или готовност да жертваме ще ни нанесе тежко нараняване, както у дома, така и в чужбина.

Прогресът към тези благородни цели постоянно се застрашава от конфликта, който сега е обхванал света. Той е завладял цялото ни внимание, погълнал е самите ни същества. Ние сме изправени пред враждебна идеология, глобална по обсег, атеистична по характер, безскрупулна по цел и коварна по метод. За нещастие опасността, която тя представлява обещава да бъде с неопределена продължителност. За да я посрещнем успешно се изискват не толкова емоционалните и преходни жертви в криза, а онези, които ни позволяват да носим напред стабилно, сигурно и без оплакване бремената на продължителна и сложна борба, в която залог е свободата. Само така ще останем, въпреки всякаква провокация, на нашия предначертан курс към траен мир и човешко подобряване.

Кризи ще продължи да има. Посрещайки ги, дали външни или вътрешни, големи или малки, има повтарящо се изкушение да чувстваме, че някое зрелищно и скъпо действие може да стане чудотворното решение на всички настоящи трудности. Огромно увеличаване на по-нови елементи на нашата отбрана; развиване на нереалистични програми за излекуване на всяко зло в земеделието; драматично разширение във фундаменталните и приложни изследвания – тези и много други възможности, всяка вероятно обещаваща сама по себе си, може да се предложат като единственият начин по пътя, по който искаме да пътуваме.

Но всяко предложение трябва да бъде претеглено в светлината на по-широко разглеждане: необходимостта да се поддържа баланс във и сред национални програми, баланс между частната и обществената икономика, баланс между разходите и очакваните преимущества, баланс между ясно нужното и удобно желаното, баланс между нашите съществени изисквания като нация и задълженията, наложени от нацията на индивида, баланс между действия на момента и националното благоденствието на бъдещето. Добрата преценка търси равновесие и напредък. Липсата ѝ накрая намира дисбаланс и фрустрация. Летописът на много десетилетия стои като доказателство, че нашият народ и неговото правителство в основата си са разбирали тези истини и са им откликвали добре в лицето на заплаха и натиск.

Но заплахи, нови по вид и степен, постоянно възникват. От тези споменавам само две.

Жизненоважен елемент за съхранение на мира е нашето военно учреждение. Нашите оръжия трябва да бъдат мощни, готови за незабавно действие, така че никой потенциален агресор да не бъде изкушен да рискува потенциалното си унищожение. Нашата военна организация днес малко прилича на онази, позната на който и да е от моите предшественици в мирно време или, действително, на бойците във Втората световна война или Корея.

До последния от нашите световни конфликти Съединените щати нямаха военна индустрия. Американските производители на плугове можеха, с времето и според изискванията, да правят и мечове. Но сега не можем повече да рискуваме извънредна импровизация на националната отбрана. Бяхме принудени да създадем постоянна военна индустрия ос огромни размери. Добавено към това, три и половина милиона мъже и жени са пряко заети в отбранителното учреждение. Годишно харчим само за военна сигурност повече от нетния доход на всички американски корпорации.

Сега това съединение на огромно военно учреждение и голяма военна промишленост е ново в американския опит. Общото влияние – икономическо, политическо, дори духовно – се чувства във всеки град, всяко щатско събрание, всяка служба на федералното правителство. Ние признаваме наложителната необходимост за това развитие. При все това не трябва да пропуснем да разберем сериозните му последици. Нашият тежък труд, ресурси и поминък са въвлечени. Така е и със самата структура на нашето общество.

В съветите на правителството трябва да пазим срещу придобиването на неоправдано влияние, дали търсено или нетърсено, от военно-промишления комплекс. Потенциалът за катастрофално издигане на зле поставена власт съществува и ще се задържи. Не трябва никога да позволим тежестта на тази комбинация да застраши нашите свободи и демократични процеси. Не трябва да вземаме нищо за даденост. Само будно и знаещо гражданство може да принуди правилното впримчване на огромния индустриален и военен механизъм на отбраната с нашите мирни методи и цел, така че сигурността и свободата да могат да просперират заедно.

Сродна и в значителна степен отговорна за обхватните промени в нашата индустриално-военна поза е технологичната революция през последните десетилетия. В тази революция изследванията са станали централни, също така са станали формализирани, сложни и скъпи. Стабилно увеличаващ се дял се провежда за, от и под управлението на федералното правителство.

Днес самотният изобретател, човъркащ в своята работилница е засенчен от отряди учени със специални задачи в лаборатории и изпитателни полета. По същият начин свободният университет, исторически изворът на свободни идеи и научни открития, е преживял революция в провеждането на изследванията. Отчасти поради огромните включени разходи един правителствен договор става заместител на интелектуалното любопитство. За всяка стара черна дъска сега има стотици нови електронни компютри. Перспективата на доминация на учените на нацията от федерална заетост, разпределение на проекти и властта на парите е винаги присъстваща – и трябва да се разглежда сериозно.

При все това, уважавайки научните изследвания и открития, както всички трябва да правим, трябва също да сме съзнателни за равната и противоположна опасност, че самата обществена политика може да стане пленник на научно-технологичен елит.

Задача за държавниците е да формират, балансират и интегрират тези и други сили, стари и нови, в принципите на нашата демократична система – винаги стремящи се към върховните цели на нашето свободно общество.

Друг фактор в поддържането на баланс включва елемента време. Като се взираме в бъдещето на обществото, ние – вие и аз и нашето правителство – трябва да избегнем импулса да живеем само за днес. Грабейки за собственото удобство и охолство ценните ресурси на утрешния ден. Не можем да заложим материалните активи на нашите внуци без да рискуваме загубата, също, на тяхното политическо и духовно наследство. Искаме демокрацията да оцелее за всички идни поколения, не да стане неплатежоспособният фантом на утрешния ден.

По време на дългата алея история, която все още предстои да бъде написана Америка знае, че този наш свят, ставайки все по-малък, трябва да избегне да се превърне в общност на ужасяващ страх и омраза, а да бъде вместо това горда конфедерация на взаимно доверие и уважение. Такава конфедерация трябва да бъде от равни. Най-слабият трябва да дойде на същата конферентна маса със същата увереност както ние правим, защитени, както сме от нашата морална, икономическа и военна сила. Тази маса, макар и белязана от много минали фрустрации, не може да се изостави за сигурната агония на бойното поле.

Разоръжаването, с взаимна чест и доверия е продължителен императив. Заедно трябва да се научим как да сдържаме различията не с оръжия, а с интелект и почтена цел. Понеже тази цел е толкова остра и очевидна, аз признавам, че оставям официалните си задължения в това поле с определено чувство на разочарование. Като някой, който е бил свидетел на ужаса и на протяжната тъга на войната, като някой, който знае, че друга война би могла напълно да унищожи тази цивилизация, която е била толкова бавно и трудно построена в течение на хилядолетия, би ми се искало да можех да кажа тази вечер, че трайният мир е видим.

За щастие мога да кажа, че войната е избегната. Направен е стабилен прогрес към крайната ни цел. Но толкова много остава да се направи. Като частен гражданин никога няма да спра да правя каквото малко мога, за да помогна на света да напредне този път.

И така в тази моя последна лека нощ като ваш президент аз ви благодаря за многото възможности, които сте ми дали за обществена служба във война и в мир. Вярвам, че в тази служба намирате някои неща достойни. Що се отнася за останалото, зная, че ще намерите начини да подобрите изпълнението в бъдещето.

Вие и аз, мои съграждани, трябва да бъдем силни в нашата вяра, че всички нации, под Божията закрила, ще постигнат целта на мир със справедливост. Нека бъдем винаги неотклонни в предаността си към принципа, уверени, но скромни с властта, усърдни в преследване на великите цели на нацията.

Към всички народи на света аз още веднъж давам израз на молитвения и продължителен стремеж на Америка: ние се молим народи от всички религии, всички раси, всички нации да могат да имат своите големи човешки нужди удовлетворени, онези, които сега са лишени от възможности да могат напълно да им се зарадват, всички, които копнеят за свобода да могат да изпитат духовните ѝ благословии. Онези, които имат свобода ще разберат също нейните тежки отговорности, че всички, които са нечувствителни към нуждите на други ще се научат на милосърдие и че бичовете на бедността, болестите и невежеството ще бъдат принудени да изчезнат от земята и че в добротата на времето всички хора ще се съберат да живеят заедно в мир, гарантиран от обвързващата сила на взаимно уважение и любов. Сега, в петъчен следобед, аз ще стана частен гражданин. Горд съм да го сторя. Очаквам го с нетърпение.

Благодаря ви и лека нощ.

Това произведение е oбществено достояние в Съединените Щати, тъй като е дело на Федералното правителство на САЩ.