Пролет (Александър Вутимски)

От Уикиизточник
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Пролет (Александър Вутимски).

Пролет
Автор: Александър Вутимски

Ветрове, ветрове, ветрове,
дървесата залюшнати лудо,
като ручей размръзнал пробудихте
мойто снежно сърце, ветрове!
 
Весел блясък цъфти във очите ми.
- Всеки храст, всяка клонка трепти.
Нашироко звънят равнините
и дълбоко в земята тупти
 
едно бодро, огромно сърце.
Звънко слънце, нахлуй във колибите!
От просторния лъх ще загрибаме
с пълни шепи. Могъщи ръце
 
ще протегнем към мокрите плугове.
- Ето стъпки, лъчи, гласове.
Кой сега над просторните угари
тича луд и звъни, и зове?...
 
Ветрове, ветрове, ветрове,
дървесата залюшнати лудо,
като ручей размръзнал пробудихте
мойто снежно сърце, ветрове!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.