Пролет в завода

Пролет в завода Автор: Никола Вапцаров

Тя искаше да влезе с първа смяна,
ала моторът изруга
        сърдито
„Не може тъй,
        аз тук съм отговорен,
без марка где?
        Виж, портиера питай!“
 
Но тя бе някак страшно упорита
и не попита портиера. —
                        Влезе.
Отвори някакъв прозорец горе
и скрито на мотора
        се изплези.
 
И изведнъж запя една машина.
Но хората
        работеха несръчно.
Разбрал коя е скритата причина,
моторът каза:
                „Аз ще я отлъча!“
— Ще я отлъчиш ли? — попита със
                                        насмешка
една добра чугунена бъркачка.
— Опитай се, бъбрива въртележка,
та ний за нея ще направим стачка.
 
Моторът млъкна. Вятърът донесе
отнейде
        топъл лъх на чернозем,
един напев — широк и весел —
и стъпки
        на напукани
                нозе.
 
Онез, които някога са
                                порили
земята, пърхаха като коне.
А другите, прозорците разтворили,
сияеха пред
        синьото
                небе.
 
От папмашината изпсува
                        някой грубо.
Едно момиче весело запя.
Един младеж го стрелна
                с поглед влюбен
и то поруменя.
 
Тогава влезе портиерът тихо
и каза:
        „Кой се контрабандно вмъкна?“
Ала разбра, виновно се усмихна,
почеса се,
        подсвирна,
                после млъкна.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.