Пробуждане

Пробуждане Автор: Александър Вутимски

Навън трептят и слънце, и лазур.
И вятърът - о, тоя топъл вятър -
облизва мокрите,
окъпани във свeтлина дървета
и блесналите, черни покриви
под чистото, бездънното небе.
- Шуми навън и слънце, и лазур.
 
Блестят избистрени стъклата.
Блестят стените в тихата ми стая.
А под стрехата разтревожени
цвърчат врабците под веселиа вятър
деца играят с викове навън.
 
О, тоя топъл, неспокоен вятър!
Изплакнатите в слънце
просторни мокри улици!
Капчуците! -
Със тях се ражда пролетта в града.
 
О, пролет, пролет, колко много бодрост
и колко нови, неспокойни сили
ти вливаш във спокойното сърце!
от безтревожната си самота,
от тишината в ледената стая
ще тръгна, пролет - с вятъра и слънцето
надолу из измокрените улици.
 
Днес вярвам, вярвам в бъдещето на света!
И в свойто бъдеще, просторна пролет!
- И между тия бледни, мълчаливи хора,
които пълнят улицата с неспокойни стъпки,
със тия хора
обнадеждени - пак -
тревожна пролет, ще се боря!
 
Навън трептят и слънце, и лазур.
Дърветата блестят
и чистите стъкла
изпълват със лазурна светлина
разтворената ми, спокойна стая.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.