По булвара

По булвара Автор: Димитър Подвързачов

Обичам светло утро в пазник

със мимолетния му чар

и гледките многообразни

на пъстрошумния булвар.

Да слушам оня химн нечуван,

със който слънцето звъни,

и мислено да се целувам

със непознатите жени.

И да им шепна вечно, вечно:

"Обичам ви, madame, mamselle,

защото вий сте тъй далечни,

защото аз съм тъй несмел!…"

А през нощта – зъл дух, когато

над мен несретен прокоби

да виждам насъне жената,

която… любя… може би.

Източник

• в-к "Ретро", 18–24.04.2013, с.23

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.