Помен за един млад учен

Помен за един млад учен Автор: Гунчо Гунчев

Статията е публикувана с оригинално заглавие Поменъ за единъ младъ ученъ във вестник „Литературен глас“, год. III, бр. 90 от 22 ноември 1930 г. София. стр. 6 от географа Гунчо Гунчев (1904 – 1940).

На 12 ноември т. г. се навършиха пет години от трагичния и преждевременен край на доцента по география при Софийския университет Д-р К. Дрончилов.
Загубата на Дрончилова не в само за семейството и близкитe му, но още и за две научни дисциплини, в които подготвенитe работници у нас се броят на пръсти.
Дрончилов почина млад, на 36 години, и поради това не можа да даде всичко, което се очакваше от подготовката и голямата му любознателност.
Той е свършил Берлинския университет, с помощта на една стипендия от Министерството на просветата. Там е следвал антропология, като главен предмет, и география, като допълнителен. Той е единственият българин, който е придобил специално висше образование по антропология, а заедно съ д-р Ст. Ватев, сега професор по детски болести при Университета, са единствените българи, които са работили в тая дисциплина, така занемарена в България. Тя не само че не е застъпена в Университета, но и значението ѝ за опознаване на българския народ не е достатъчно оценено. Защо Министерството на просветата, което отпуща стипендии по специалности, от които не се чувствува особена нужда, не даде поне още веднаж стипендия по антропология?
След като свършва, към края на 1914 год. Дрончилов постъпва като асистент при нашия Етнографски музей.
През войната, макар и под знамената, той успява да събере доста материали, от които след свършването ѝ, обработва и публикува. От това време са трудовете му: Принос към антропологията на албанците (сп. Бълг. Акад. на Науките, кн. ХХI, 1921 год.) и Материали за антропологията на българите. 1. Македонските българи (Годишн. на Соф. Унив. 1. Истор.-Филол. факултет, 1921 год.). От другите му антроположки трудове трябва да споменем на първо място докторската му дисертаци: Beitrage zur Antrophologie der Bulgaren (Braunschweig, 1914), след това Metrische studien an 93 Schadeln aus Kamerun (Archiv fur Anthropologie, Bd XII, 1913) и Предисторически черепи от България. (Годишн. на Народн. музей).
В 1918 г., след демобилизацията, Дрончилов бива назначен за асистент по география при Софийския университет. С това му се дава възможност да заработи във втората си специалност – географията. От нея той избира тоя отделъ, който се занимава с взаимноотношенията между природата и човека, известен като антропогеография. Като резултат на тия му занимания се явява големият му труд за Бурел (една покрайнина от 23 села, намираща се на ю. з. от гара Драгоман), печатан в Годишн. Соф. Унив. – И. Ф. фак. т. ХIХ, 1923 г., който му послужва като хабилитация. През есенета 1923 г. той встъпва в новия си пост с лекция: Политическата граница (Посоч. Год. т. ХХI, 1925 г.). Тя показва други посока на заниманията му, политическата география, нов клон на географията, който след войната се разработва особено добре вГермания.
През лятото 1925 г. той обикаля цялата ни южна граница, за да събере материали за политико-географското ѝ проучване. Неочакваният му край на 12 ноември 1925 г. попречва да се разработят тия материали.
Освен посочените по-важни трудове, Дрончилов е печатал и доста статии, рецензии и съобщения в разни наши списания и вестници.
Не би трябвало да се отмине тук мястото, което се пада на Дрончилова в българския туризъм.
Неговото значение не е толкова като организатор, колкото като ратник за осмислянето и вдълбочаването на туризма, като се остави на по-заденъ план спортната му страна и се внесе в него по-голяма любознателност и всестранно опознаване на природата. (Ср. статията му Туризмът и природата, Сборник Туризмът в България 1899- 1924, София, 1924). Хубавите научно-популярни публикации на П. Делирадев за Витоша, Рила и Осогово показват, че се е тръгнало по този път.
Дрончилов 6е член на много наши и чужди научни сдружения. До колко той е бил ценен в чужбина, показва фактът, че през 1925 год. бива поканен от Люблянския университет да се произнесе върху хабилитационния труд по антропология на Д-р Н. Жупанич.
Още по-интересен е случаят, обаче, че в надвечерието на неговата петгодишнина, на и т. м. се получи в Географския институт при университета, едно писмо от D-r M. Faura y Sans, един от редакторите на най-голямата в света енциклопедия – Enciclopedia Universal ilustrada espana, която се състои от 70 тома. В това писмо той умолява Дрончилова да му изпрати пълна биография и списък на трудовете си, за да бъдат поместени в допълнителните томове на енциклопедията, които сега се приготовляват.
Сляп случай или пръст на съдбата, но този факт е най-добрият помен по случай неговата петгодишнина.