План на Илинденското въстание, съставен от Христо Матов

Общ план и цен на въстанието Автор: Христо Матов

План на Илинденското въстание от Христо Матов

[София, май 1903 г.]

ОБЩ ПЛАН И ЦЕЛ НА ВЪСТАНИЕТО
1. При сегашната подготовка общият план за въстаническите действия, както се реши още в конгреса от зимъска в Света гора и в събранието от вътрешни стари ръководители и боеви началници във Висока, е партизанска борба. С други думи, сички боеви сили ще се сформируват на въстанишки чети и ще почнат да действат едновременно и повсеместно по способите, които ще изложим по-долу. Значи няма да влезнем в борба с цели маси, с концентрирани на известни стратегически пунктове, защото в такъв случай би се дало възможност на турските войски лесно и скоро да се справят с нас.
2. Целта на борбата е: не да победим Турция, а тя да не може да ни победи; колкото по-дълготрайна е борбата, толкоз по-сигурно, че рано или късно един ден европейските сили ще бъдат заставени да извадят на сухо свои войски.
3. За предпочитане е едно дълготрайно въстание и по-слабо, отколкото силно, но кратковременно, защото в последния случай, щом се потуши въстанието, Турция ще се възползва от случая да каже на Европа: „Редът е възстановен” - и ние губим също както в Армения: до дето арменците бяха страшни, арменският въпрос бе на маса; щом ги унищожиха, техният въпрос изгасна. Остана само един жален спомен - нищо повеке. Един вид успокои се и Турция, и Европа.
4. От горното следва, че партизанската борба трябва да се нареди така, щото да се продължава непременно барем до зимата. Тогава ще се рече, че действията са един вид преустановени за напролет; през зимата пак може да стават приготовления, та Турция никога да не може да рече: „Редът е възстановен.” И не само Турция да не може да каже, ами и сама Европа да чувства, да вижда, че никога не ще бъдем унищожени докрай.
5. Като казваме приготовления за напролет, с това не искаме да кажем, че три-четири месеца постоянни въстанически действия не ще бъдат в състояние да накарат Европа да се намеси със своя войска. Аслъ там ни е надеждата. Но понеже краят на въпроса е пак в ръцете на Европа, а не в наши ръце, треба за секи случай да имаме предвид, че може да стане нужда да продължим действията и през идещата пролет. Нека имаме предвид да посрещнем по-трудното, та ако спечелим по-лесно и за кратко време, да ни се види кяр.
6. Без да сме прогласили въстание, от февруари насам сражения стават се по-често и по-често. Това положение в очите на Европа е въстанишко положение. Напоследък някои европейски вестници писаха, че „въстанието” не ще можело да се продължи, защото ни се привършили мунициите. А щом е тъй, тоест щом Европа счита това положение не само за анархично, ами и за въстанишко положение, ние за бъдаще можем и треба така да разпределим силите и средствата си, щото хем страната да се намира в истинско въстанишко положение, както ние разбираме, хем от друга страна да не си изхабим храната и мунициите още в първите няколко дена, ами да можем да продължим до зимата. С други думи: първо условие е - борбата да бъде дълготрайна и според това да разпределиме силите и средствата, за да не бъдем изтощени преждевременно.
7. Ето защо, когато едни действат, други би требало по секакъв начин да отбягват сражения. За нашата кауза капитал е пред света даже и самият факт, че ще има вътре многобройни чети, независимо от това дали действат, или не.

Кога да почнат действията
Изискват се три главни условия от чисто вътрешен характер:
1. Да има хляб, значи да узрее житото, та макар да те е посъбрано.
2. Малко от малко да наголемее нощта или поне да почне да наголемява, а това става в месец юний.
3. Като знаем що муниции имаме, за да не спре въстанието преди зимата, треба да се почне не по-рано от месец юний. Но пък и по много други причини надали може да се мисли за по-нататък.

Организация на въстанието
1. Щом почнат партизанските действия, успехът зависи от инициативата, съобразителността и изкуството на началниците на четите, както и от износливостта и самоотвержеността на въстаниците. Еднородността на мерките и инструкциите в тоя общ план, изработен по поръчка от Тайния централен революционен комитет, ще даде общ колорит на сички въстанишки действия.
2. Цяла Македония се разделя на шест въстанишки окръга, с Одринско стават седем. Те са следните:
Първи въстанишки окръг: Битолски. В него влизат Костурски, Лерински, Битолски, Охридски, Дебърски, Кичевски, Демирхисарски, Крушовски, Прилепски, Велески, Мориовски.
Втори въстанишки окръг: Кожух. В него влизат Гевгелийски, Ениджевардарски, Воденски, Тиквешки.
Трети въстанишки окръг: Беласица. В него влизат Кукушки, Солунски, Дойрански, Поройски, Петрички.
Четвърти въстанишки окръг: Пирински. Западна граница - река Струма. В него влизат Мелнишки, Кресненски с Джумайски (левия бряг на реката Струма), Разлог, Неврокопски, Драмски, Серски, Демирхисарски.
Пети въстанишки окръг: Струмишко - Малешевски. Център - Готен планина. В тоя окръг влизат Струмишки, Радовишки, Малешевско, Пиянечко и част от Джумайско (десния бряг на река Струма).
Шести въстанишки окръг: Овчеполски: център Църни връх - Лисец. В окръга влизат Щипско, Скопско, Тетовско, Кумановско, Паланечко, Кратовско, Кочанско.
Седми въстанишки окръг: Одрински. В него влизат Малкотърновско, Бунархисарско, Лозенградско, Чокенско, Мустафапашанско, Дедеагачко, Гюмюрджинско, Ахъчелебийско, Скеченско.
3. Всеки окръг се дели на няколко въстанишки околии съобразно с естествените деления (реки, планини, гребени и други) и съобразно с местната революционна подготовка (оръжие, калени борци и прочее).
4. Во сека околия действат няколко чети. Сека чета [се] състои от петнадесет до тридесет души според местните нужди и стратегическите условия.
5. Големи чети са непрактични и даже безполезни за целите, които гони въстанието, защото силата на една въстанишка чета [се] състои в нейната скритност, неуловимост, неуязвимост и бързина в движението и действието й, а в това отношение големите чети отстъпват на малките. Чета от петнадесет до тридесет души е достатъчно силна, за да изпълни задачата си и достатъчно малка, за да се промъкне, да се скрие и, да се нахрани насекъде.
6. Сека чета освен началник (войвода) за секи случай без друго треба да има и подначалник (подвойвода).
7. Сека въстаническа чета треба да състои от кадър и попълнение. Кадърът съставляват: началникът на четата, подначалникът и двама-трима стари четници. Попълнението [се] състои от местните работници, на възраст от осемнадесет до четиридесет години, предпочитат се известните като добри и калени работници.
8. Никога не бива да се остава чета само от селяни неопитни; непременно треба да влезат в състава й два-три стари четника.
9. В сека чета треба да се определят двама четника, на които да се повери икономическата част: да се грижат, специално за набавяне храна.
10. Четите обикновено носят номерации по околии; тъй например „трета чета. от втора околия на четвърти въстанически окръг”.

Задачи за четите и способи за действие
1. Нападане незначителни турски войски, разположени на лагер в християнските села и паланки.
2. Нападане:
а) турски аванпости;
б) отделни караули и часови;
в) малки военни и полицейски отделения;
г) башибозушки потери;
д) хюкюматски куриери и проче.
3. Нападане военни складове: или за ограбване, или за унищожаване. Това се има предвид особено в първите дни.
4. Разрушаване европейски обществени постройки:
а) железопътни тренове;
б) железнични мостове;
в) тунели;
г) релси;
д) телеграфни жици;
е) макази по железницата;
ж) телеграфни станции;
з) железопътни станции, особено ония, които имат водоснабдилища и складове за машини.
5. Разрушаване;
а) зданията при рудници, експлоатирани от европейци: Рожден (Мориовско), Гюреджик (Драмско) и други;
б) кредитни учреждения, банки;
в) фабрики и проче.
6. Разрушаване турски обществени постройки:
а) телеграфни жици и стълбове;
б) мостове по шосета на по-главните реки;
в) държавни телеграфо-пощенски станции;
г) правителствени здания и други.
7. През цялото време, дорде трае въстанието, телеграфните жици треба непрестайно да се прекъсват. Това не е мъчно нито за четите, нито за легалните селяни; а пък ползата е доста голяма: турците не ще имат бързи сношения, та не ще могат бързо да изпращат войска на помощ.
8. Когато четата види, че по шосето иде войска, може да приготви така наречен фугас (разбира се, ако има достатъчно избухвателни вещества); от една страна на шосето изкопва се яма, в нея се поставя некой и друг килограм динамит, връз него се натрупват дребни камъни, посипва се отгоре пръст, за да се изравни със земята, та да не се познава. Така приготвен, фугасът се свързва посредством жици с машинката за подпалване и се там до машинката на разстояние и до двесте крачки скрива се некой от четата. Щом войската дойде до онова место, дето е фугасът, четникът натиска копчетата на машинката и фугасът изгърмява: камъните, бидейки дребни, ще изтрепат може би мнозина от войниците, а главно ще всеят паника и четата може да ги изтреби с куршуми, наместо динамит (ако нема достатъчно, или ако е потребен за по-важни предприятия) фугас може да се приготви и само с бертолетова сол или с бомби (от големите крепостни). Фугаси могат да се направят и два, и три, и да се запалят едновременно.
Понеже избухвателните вещества не са в изобилие, фугас се прави само тогава, когато четата види, че ще бъде обградена. 9. Нападане на турски села, чифлици и проче има смисъл само тогава, когато се иска да се пропъдят турците, за да може по това место четата да оперира свободно.
10. Нападане на турски села, чифлици и други могло би да се предприеме и с цел да се запалят, па и да се изтребят жителите им, ако последните са правили пакости на наши села или ако вървят рамо до рамо с потерите. Жени и деца по никой начин да се не убиват. 11. Смисъл има да се нападат и къщи на християни, турски шпиони или открити врагове на въстанието.
12. Посегане върху личности чужденци да се избегва.

Инструкции
1. Сички нападения требало би да стават предимствено нощно време.
2. За секо нападане предварително се крои план; определя се винаги пункт, дето треба да се съберат въстаниците след нападането.
3. В некои случаи задачата се изпълнява от отделни чети; а когато задачата е по-сложна, за нейното изпълнение треба да се съберат две, три и повеке чети на определен сборен пункт. Обаче щом се извърши акцията, четите веднага се разпръскват.
4. В нападането треба да се действа бързо, енергично и решително, като се помни, че сека изгубена минута може да коства живота на целата чета.
5. Когато се напада, треба да се обръща особено внимание как да се запази самата чета; за тази цел част от четата наблюдава за неприятеля, а другата действа.
6. Когато се напада мост (или друго нещо), дето пази войска, тогава обикновено половината сили се нахвърлят на войската и я отвличат настрани в сражение; в това време другата половина извършва акцията.
7. По принцип четите треба да избегват срещи с турски войскови части, особено когато последните надминават по численост. Треба винаги да се помни правилото: че за една въстаническа чета е успех, ако може да отбегне, да не даде сражение, щом неприятелската войска е по-многобройна; изобщо правилен бой треба да се отбегва.
8. Войската се напада обикновено ненадейно: в дол, на завой, на мост и проче. За тая цел треба винаги да се пущат в ход особени селски куриери, или пък некои местни четници.
9. Четите на всека околия треба да се намират в постоянни сношения помежду си, за да могат в случай на опасност да се притичат на помощ една на друга.
10. Когато неприятелят е нащрек и изпраща силни потери, тогава именно четите треба най-много да се потайват и не бива да се събират на едно место.
11. Изобщо нормалният и най-целесъобразният способ за действие треба да бъде действането на отделни, не големи чети (от петнадесет до тридесет души). Смисъл има да се действа с по-големи въстанишки маси (и то не насекъде) главно в два случая: а) първата нощ, когато започват действията, за да се изненада неприятелят, да се компрометира и да се отплаши милицията и още да се направи по-силен ефект; б) последните дни преди зимата, за да се завърши пак с ефект, който ефект да остане паметен до идещата пролет.
12. Първият и последният ефект не треба да се разбира некое генерално сражение (открит бой), защото то може да свърши с такъва несполука, щото да разклати у народа верата во въстанието, а пък пред европейската дипломация да произведе прямо противоположен ефект от оня, който се е преследвал (дипломацията може да счете, че сме веке разбити и разнебитени). Под силен ефект треба да се разбира крупни терористически акции, пожар, изтребяване войска от засада и други подобни.
13. Нека се помни и това, че от сполуката или несполуката на първата акция много ще зависи и куражът на борците, особено на селската милиция. Ето защо планът за първия удар треба добре да бъде обмислен. За първа акция може да се препоръча следното: а) Скъсват се сички телеграфни жици по сички околии.
б) Нападане нощно време на град: действа се главно с избухвателни вещества и с пожар.
в) Напада се военен склад.
14. Най-слабата страна на секо въстание е мъчнотията за набавяне храна и патрони. В борбата си против въстанието неприятелят се старае преди сичко да ни лиши именно от храна и патрони. Ето още една от главните причини, поради които настоятелно се препоръчва на четите да не се ангажирват в продължителен и открит бой (та да не харчат патроните си), освен, разбира се, в случай, когато не зависи от нас (за пример когато четата е обградена).
15. На некои може би ще се види чудно, че се ограничаваме само с тоя общ план на действията, а не със специален подробен план или специални инструкции поотделно за секи въстанишки окръг и околия. Подобно нещо по указанията на компетентни люде е невъзможно и крайно непрактично. За най-целесъобразно и най-уместно в едно партизанско движение е: да се оставят началниците свободни - сами да решават според времето, нуждите и според възможността - свободната инициатива вдъхва у началниците кураж и решителност; а ако са обвързани с подробен план, тогава на своя глава не ще предприемат нищо и ще изпускат много сгодни случаи. Изобщо в решителни моменти началниците ще бъдат нерешителни, а това ще се отрази зле на целото въстание.

Що да правим с безоръжните селяни, с жените и децата
1. За попълване четите, казахме, се избират най-добрите, некомпрометираните, калените работници. Всички други селяни, както и жените и децата треба да останат в село. Те ще помагат и са длъжни да помагат на четите във всеко отношение.
2. Ние знаем, че въпросът за жените и децата, па и за другите (безоръжни по-стари селяни) е един от най-трудните. Мнозина ще искат да бъдат или близко до своите - до селото или пък ще искат да ги вземат със себе си в гората. Обаче и в единия, и в другия случай е по-рисковано за изхода на въстанието и за населението. Безоръжните ще изпоядат храната, скрита за въстаниците. Турските войски по-лесно ще загащат и едните, и другите и в такъв случай ще постъпят безмилостно.
3. Въстаниците наместо да държат партизанско нападателно положение ще бъдат принудени да стоят на едно место и да държат отбранително положение и при това без да има сигурност, че ще запазят своите и себе си.
4. С това пък да не [се] помисли, че треба съвсем да зарежем жените и децата. Наопаки, ако видим, че става сеч, близките въстанишки сили треба да нападнат неприятеля.
5. В повечето случаи, щом населението види, че иде разярена сган и че ще си пати, нека се отстрани вън от селото и след като мине опасността, да се върне. В много случаи така се е спасявало и досега.
6. Тези мерки по въпроса за жените и децата се препоръчват, разбира се, не като нещо добро, а като по-малко зло; особено пък се има предвид крайната цел: сполуката, изходът на въстанието^[1].

Бележки

1. Билярски, Цочо. Планът на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година, ВИС, 1987, кн. 6, с. 213-222.