Писмо от Христо Ботев до Иван Драсов, 12.04.1875

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Писмо до Иван Драсов, Букурещ, 12.04.1875
Автор: Христо Ботев
Иван Драсов (1848–1901) е български национал–революционер, общественик, парламентарист и кмет на Ловеч.


Брате Драсов,


Аз закъснях да отговоря на писмото ти от 23 март, но ти ще да ми простиш, като прочетеш настоящето ми. Благодаря ти за съветът и за участието, което земаш в положението ми. Вярвам в твоята искреност и в твоят патриотизъм и надея се, че и ти няма да ми откажеш в тие неизбежни качества за един какъвто и да е борец за свободата. Слушай! Преди три деня пристигна тука един момък от Одеса под име Петков, който донесе радостната вест, че Стамболов е вече в Одеса и че скоро ще да дойде в Букурещ. Псевдонимът Петков се явява при Каравелова, открива му намерението си и поисква да се види с мене и с Ангелова (приятел на Стамболова). Каравелов, ако и да ме беше видял вчера в кафенето, казва му, че аз съм вече зарязал весникът и че съм побягнал из Букурещ по причина, че ме преследвало тукашното правителство. Два деня стоя това момче у Каравелова, без да му дадат възможност да намери нито мене, нито Ангелова. В разстояние на това време г-н Л.К. не заборавил да ме опише с най-черните бои и да каже, че той писал навсякъде, за да ми убие съществованието (т.е. вестникът). Най-после това момче дохожда при мене и в два часа разговор се разбираме помежду си. Петков е изпроводен от Стамболова, за да заеме мястото му на апостол в България и заслужава пълно доверие и уважение. Той има сичките качества за пропагандист и ползува се с сичките рекомендации от Стамболова. Без да му влизам в душата, Петков ми открива, че той познава Каравелова и делата му като политически деятел по-добре от мене, че знае нашето неспоразумение с него и че той е дошел нарочно, за да изравни тие неспоразумения. "С Каравелова ние не можем вече да имаме нищо, защото той е изгубил доверието на народът, казваше нашият приятел. – Секи счита Каравелова за спекулант и за човек, който при смъртта си трябва да повтаря думите на Августа: "Добре ли изиграх ролята?" Ние тряба да го оставим настрана и на мира, а ако той пожелае да ни препятствува, то да го унищожим и нравствено, и материално." Тие думи ме накараха, та показах твоето писмо, на което днес отговарям и Петков ме задължи да ти пиша, да те поздравя от страната му и да ти изложа с няколко думи програмата му.


Той е на мнение да се основе тука чисто народна печатница, в която да се печатат различни книжки, брошури, прокламации, за да се развие революционна литература у нас. Около тая печатница да се основе един кръг от деятели, до които да се изпровождат точни и верни сведения за страданията и положението на народът в политическо и икономическо отношение, за да бъде сяка една наша дума основана на факти; да се отворят места по крайдунавските пунктове за стоварване на оръжие и др. такива; да се съживвят и свържат частните комитети в Румъния под нагледванието на особен пропагандист, който да обикаля секи три месеца; да се изпроваждат ту едни, ту други пропагандисти в България в по-голямо число, за да се приготвят по-скоро духовете; да се прехвърлят отсам компрометираните, за да бъдат готови за тукашните чети и т.н., и т.н. Главното е, че финанциалните извори са вече намерени, стига само началото да бъде удачно.


В късо време отсрещните комитети ще да разполагат с големи суми. Ти, брате Драсов, ще да се почудиш на средствата, които ще се добият в едно твърде късо време. Първият добър знак ще да бъде за тебе това, като те известя, че съм получил 200 лири, за да изплатя печатницата и да я преместя в особена къща. Засега чакам Стамболова и един руско-бесарабски българин из кишиневската гимназия. На 16 тоя месец печатницата (която ще да зема) по интригите на Л.К. се продава на мезат [търг]. Той и Адженов ще да конкурират с мене, но не вярвам да успеят, защото продавачите съчувствуват повече на мене, нежели на дружеството ("Полезни знания"). Но на 16 аз няма да разполагам повече от 50 наполеона, земани назаем, защото Каравелов е писал насякъде да ми не пращат пари. Вестникът бил негов и той щял скоро да го земе от мене и да го даде в ръцете на дургиго!! – "Мацини" гледай да земеш, но заедно с абонатите. – Револверите не съм още земал, но ще да се земат. Утре отивам пак на Гюргево за тях. Ще да гледам дано зема от тамошния комитет 10 наполеона назаем. Ти гледай, както-както, лятос да дойдеш; средствата ще да се намерят. – Тук аз прибрах пак хъшовете около мене. Добри души, съчувствуват на оживяванието на емиграцията. Едно само ме бърка сега, че вестникът не може да излиза още редовно; пари няма бе, братко!Но отсега ще да се управи. Писа ли писима тук-там из Румъния? Пиши, защото мене не прилича. Ще да помислят, че интригувам. Пиши и г-ну Хитову.


Новост. Руските социалисти в Лондон и в Цюрих ме викат да отида при тях или да им стана комисионер. Тие искат да влазят в сношение с нашите революционери. Предлагат ми да се меним с пропагандисти, с паспорти и др. … "Мы готовы помочь вам и нравственно, и физически, т.е. и словом, и мышцам", ми пише един мой вет съученик Судзиловски. Аз му отговорих, че се заемем да им бъда комисионерин на книгите, а за повече, ще да чакам да реши събранието. – По празниците ще да стане събрание в Търново. – Панов е вече в Париж и на свое място е оставил някого си Паничерски. Той е добър момък, но е сляп привърженик на Л.Каревелова. Павел Икономов е вече дописен член на тукашното дружество и се не занимава вече с политически работи. Панов сякаш, че е в Япония. Разбира се, че секи, който вижда как вървят работите ни, изстива и мълчи. Но нищо, аз си давам кураж. Сичко ще да оживее при пролетта на нашата деятелност. Ти трябва да опишеш софийските работи и политичесакта деятелност на своите познайници, приятели и другари, ако не за обнародване, то поне за архива. Ще дойде време, Драсов, когато деятелността на секиго ще да има важност за нашата история … В преводите си бъди проповедник на рволюцията и защитник на сиромасите. Нашата революция трябва да се сее в народът, а не между чорбаджиите. За "Заоните на Шверйцария" нямам никакво понятие, ни мисля да е добро нещо. Но стига толкова. Прости, че ти шиша така набързо и така неразбрано.


Прегръщам те и съм твой за сякога.


Хр. Ботйов


P.S. Тома е вече тука с фотографията си. Сяров те поздравлява нарочно. Греков на Азовското море в едно село оженен. Кат намеря адреса му, ще да ти пиша. Той бил голямо магаре.


Същий


Източник
  • Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", под. ред. на Николай Жечев, изд. "Български писател", София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.213–216


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.