Писмо от Палеорската българска община

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Писмо от Палеорската българска община до Христо Върбенов, 13 април 1893 г.
Автор: неизвестен
Правописът и пунктуацията са запазени каквито са в оригинала.
Pismo-paleortsi-1893.jpg Pismo-paleortsi-1893-2.jpg
Факсимиле на писмото

„Бълг. Община с. Палеоръ 13ий Априлий 1893. г.

До Г-на Господина Христо Върбеновъ, благодѣтель на Емборскитѣ[1] бъл. училища

въ Плѣвенъ

Почитайми Г-не,

Долоподписанитѣ, общинари отъ с. Палеоръ (Джумайско Кайлярска кааза) като православни, вѣрни отоманскии поданици на Н.В.Султана Абдулъ Хамидъ ІІий и вѣрни чада на Св. ни Бълг. Екзархия молиме най покорно, ако е възможно, да земите предъ видъ нашата слѣдоюща прозба:

Прѣзъ миналитѣ двѣ години се отпускаше една извѣстна помощь и отъ ваша страна, за която крайно Вий сме признателни. Обаче нашата община за учительтъ ни Н.Кировъ и учителката К.Христова би се задоволила съ екзархийската си помощь, макаръ да е малка тя, но грамаднитѣ ни разноски, направени въ непрѣстаната ни борба съ гъркоманитѣ по църковно-училищний въпросъ, покриха не само всичката му заплата, особено учительтъ го искараха и отъ други суми. Затова пакъ крайнно ве умоляваме, ако е възможно да ни отпуснитѣ и за тая година отъ ваша страна една малка помощь.

Църковний въпросъ въ Палеоръ, който състоѣше въ това, дали на славянский да се пѣе въ черквата или на гърский, има началото си още отъ прѣди нѣколко години, но въ началото на настоящата учебна година, той се усили още повече, и най сетнѣ се разрѣши въ наша полза.

Увѣрени, че прозбата ни ще сѫ удовлетори, оставами за всегда признателни ваши сънародници

Прѣдсѣдатель: [не се чете]

Членове:

1. [не се чете]

2. [не се чете]

3. [не се чете]

4. [не се чете]

5. Марко [не се чете]

6. [не се чете]"

Печат: Българска Община с. Палеоръ 1890

Бележки[редактиране]

  1. Емборе и Палеор са съседни села.
Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.