Писмо от Васил Левски до плевенци, 23.01.1872

Из писмо до плевенци, 23.01.1872 Автор: Васил Левски

Работата Ви засега [от] Централния комитет е: да ни дадете сметка с бележките ви от хората ни, които Ви са изпращани с мисия, [за] да Ви покажат пътя за избавление на поробеното ни отечество. Бележе[те] кога и кои хора са Ви изпращани от ЦК. При всяко дохождане с каква мисия са били и Вие как сте ги приели! Сметка именно кой кога е дошъл, колко дена е стоял, какви разноски е направил и за какво кога е платил и кога не? За всичко ще съобщавате писмено на централния комитет точно, краткои ясно. Вашата сметка относително закона [устава] както в града Ви, тъй също и по околните села, работите ли да се съставят подони дружества и именно с кои села? Дават ли сметка за работата си в местния Ви комитет под номера от 1-во, 2-ро и т.н. без имена? Колко войводи има изпитани, какви са и где се намират? Колко и какво оръжие има, [колко] тайни къщи и ханове за укриване на подозрени наши хора, било пеши или с коне? И още: [колко] места за събиране на военни материали?

Ако някой поканен да вземе участие в народната ни работа се откаже, [то] ще го забележите [заедно] с причината, по която се отказва. Колко черни души имате, които Ви пречат в работата, с описание на физиономията им и на каква работа са? Ще ни явите [съобщите] колко юнаци имате готови с оръжие, които всеки ден да са в града Ви, та щом станат нужни на Централния комитет, да ги повика…

Черногорските войводи в писмото си до Централния комитет ни питат: готови ли сме и в какво? Ако сме готови, то да им назначим деня, в който да се захване [въстанието] в едно и също време. Нашият отговор беше [следният]: "Има да се готвим още малко и ще Ви явим [съобщим]." Следователно трябва бързане, защото в много [още] не сме приготвени, а хората като ни гледат мързеливи в работата – няма да ни чакат.

Източник

• Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.93, 220–221

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.