Писмо от Васил Левски до Панайот Хитов, 10.05.1871

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Из писмо до Панайот Хитов, 10.05.1871
Автор: Васил Левски
Панайот Хитов (1830–1818) е български хайдушки войвода, национал–революционер и политик, при когото Левски е бил знаменосец.


Пѝшете, че ми се радвате на работата ми, като ме съветвате да се варда да не би [да] направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки. Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко, Сърбия или Българско, задето [казваш, че] времето ни носило сега погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не давам ухото си на никакви техни обещания.


Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щем дадем ухо, ще им направим едно метане [поклон], ще им заплачем още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато видим, че можем да устоим срещу злото им, което би[ха] ни направили. Да не отиваме още кой знае колко назад? Войводо и брате Панайоте, не сме ли се лъгали и колко пъти от тия хора, на които се надяват още някои и други от нашите българи? Не сме ли били чак досега тяхна машина да си правят работи, каквото и още някой и други има да им мекеруват? За жалост изгониха ни; те пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвземаме. Затова ни и думат хората отвън, че не сме били достойни още за таква свобода. Тая тяхна голяма дума за нас [нека] ни е урок, че трябва по-напред да си наредим работите отвътре, че после да им се молим за по-голямото. И така е.


Сега какво да ти пиша, като в писмото си ми пишеш [за] твои някои планове, че не си можал да ги докараш по твое знаяние. Ходил си в Сърбия и дохождал си, и пак искаш да отидеш и да се върнеш в Румъния, па да гледаш оттам да преминеш сам в Стара планина. Защо ще отидеш в Сърбия и защо искаш да дойдеш сам в Стара планина? От тия твои планове, ходене и дохождане се разбира, че не ни вярваш и затова не ни ги разясняваш. Следователно криеш от нас, тогава и ние от теб. А ако се не криеш от нас, тогава с просто сърце да заповядаш при нас и ще видиш де и как ще се изпълнят твоите и нашите планове.


Ако искаш да вървиш по нашето мнение и сърце в Българско, ти сляз в Турну Магуреле при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работите ни в Българско как вървят засега и де сочат. Там ще ти прочетат всичките писма, че ако ти се хареса, върви с нас, ако ли не, то разкажете Вие пък как по-добре мислите, че да разгледаме и ние Вашите мисли, та ако одобрим – нека вървим наедно. Инак ти сам да избираш планове, та да ни предствиш на народното вишегласие, тук, в Българско, доде вече от ден на ден взема корен Временното правителство, [като] не искате да чуйте неговия глас, тогава то ще стои против Вас. Срещу това трябва умно да размислите… Ти като чист българин и умен войвода, гледай, ти ли трябва да вървиш по народното вишегласие, както е избрало, или милиони хора – след една глава.


Дай Боже съгласие и любов първо между народните ни главатари; пък име българско нека е войвода. Докрай нека бъда твой брат и байрактар, ако си и ти с нас до смърт.


От писмат ни при г-н Данаила ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода. Та и Вие с второто си писмо дано потвърдите и да чуем из Вашите уста, че речете: чиста и свята свобода болгарину и всекиму своето. Ако така държите с нас, даживеете и Вие!


Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш също [всичко] от писмата ни и кажеш другиму, докато не ти се позволи от привременното ни правителство в Българско. Нищо, ако ти не щеш да вървиш с нази, пък замълчиш във всичко, [което] си чул и видял от нази. Ако ти намериш за добро, че трябва да знае еди-кой си, то по-напред трябва да явите, че както намери вишегласието за добро – така да бъде.


Дано до смърт да бъдем братя и в един глас.


В.Лъвскiй


Източник
  • Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.137, 155–157


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.