Писмо от Васил Левски до Панайот Хитов, март–април 1868

Писмо до Панайот Хитов, март–април 1868 Автор: Васил Левски

Панайот Хитов (1830–1918) е български хайдушки войвода, национал–революционер и политик, при когото Левски е бил знаменосец.

Господин Панайоте,

Премного Ви благодаря, дето се потрудихте, че ме извадихте от болницата. Наистина бех умрял, ако бях стоял още няколко дни. Така исто [честно и предано] се трудихте и за всичките ни събрани братя. И длъжни сме да Ви почитаме, защото сте и най-главният ни войвода [още от] началото на скупщината.

Вие се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте заръчали за мен. Надявам се да ми пратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се варда да не се причислявам [към] ония, [за] да [не] се рече, че се харчило и за мен. По всякакъв начин ще гледам да Ви ги върна. То е доста и предоста, само че се трудите.

Повторно Ви моля да ми пратите 1 жълтица за трошка, защото нямам вече. Заел съм от брата ми и от другите си приятели 40 гроша и мой хак 20 гроша, и твойте, [та] се събират 105 гроша, че стават всичките ми разноски за 13 дена 165 гр., без да съм дал ни парà за лековете на жената. А тя колко ще вземе? – Не зная.

Чух, [че] щял да си отиваш във Влашко. Аз от 67-мо досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще ви моля да ми позволите, за което, ако спечеля, печеля за цял народ – ако изгубя, губя само мене си, то ще Ви моля, ако идвате във Влашко, да дойдете да Ви кажа или да ми позволите да Ви пиша.

Но преди то[ва] Ви моля, като Ви пиша по-горе, да ме не оставяте без трошка, защото кажи, че откак съм отишъл в онази къща, не са се загрижили да си купят нещичко за ядене. Все от мен. А онази жена, която ме лекува, тя има вече право да яде от мен. Защото всеки ден стои при мен, готви ми, мие паниците [и] вода носи чак от Дунава. А Панчувица не хваща нищо. Аз не зная как ще й се наплатя. Затова, моля Ви, елате да се разговорите, да й се плати честно, ако ме излекува. Моля Ви, това да не Ви дотегне ни най-малко, за което ще се трудя, както Ви пиша по-горе.

Ваш хоругвоносец: В.И.Лъ-скiй

Източник

• Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.61–64

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.