Писмо от Васил Левски до Иван Кършовски, 20.06.1871

Из писмо до Иван Попхристов Кършовски, 20.06.1871 Автор: Васил Левски

Иван Кършовски (1839–1914) е български национал–революционер, книжовник, общественик, журналист, а след Освобождението – парламентарист.

Факсимиле на писмото

Любезни ми Кършовски,

Питате ме коя е причината, дето не съм ти писал. Ако се съобрзиш с Райчовото писмо, на което отговарям в едно време с Вашето, [то] гледай как отговарям на него.

Брате, тамошните Ви работи, като ме смутиха и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всички Ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от Вас, комуто се харесва да върви с нас, той ще ни се обади и ние ще го приемем. Това е причината дето никому не бях писал от 25 април. Дотогава, като съм писвал на Живкова, то се разбрира, че съм писал до всички Ви. Не е ли това така? Отсега нататък е друго. Който иска да върви с нас, той трябва да ни забележи и законно да дойде при нас.

Приписвате ми какво в очите си гредата не [виждам], пък косъма във Вашите очи виждам по-лесно. Ти ако искрено ми казваш отгоре на писмото си: "Любезни ми брате", то тогава не трябва таквоз бутане и заобиколки, но кажи това и това ти е грешката, та да се поправя, ако съм чист човек, както и аз не замълчавам Вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразбории. За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.

Писмото в оригинален правопис:

Любезный ми Кьршовскый!

Въ Плоещъ

Питате ма коѭ е причина-та дето ни съмъ ти писалъ! Ако си съобразенъ и ти съ райчово-то писмо, на което отговарямь въ едно врѣме съ ваше-то, глѣдаi какъ отговорямь на нѣго писмо.

Брате! Тамкашны-тѣ ви работи, като ма смутиха, и за менъ друго нѣмаше кво, защо-то азъ тамь мѣжду всичкы ви бѣхъ най-простi-ать и съ думи нѣможяхмѣ да се разберемь и тогава мойѭ-тъ пътъ беше да си са вьрна за въ Българско и да си работимъ както ни стига умътъ че отъ васъ комуто са хареса да вьрви съ насъ, той да ни са обади и нiй ще го прiемемъ. Това iе причина-та дѣто никому не бехъ писалъ отъ 25 априлiй до тогава, като съмъ былъ писвалъ на Живкова то се разбира че до сичкы ви съмъ пысалъ! Нie ли това така? Отъ сега нататъкъ iе друго! Кой-то иска да вьрви съ насъ, той трѣбва да са забележи и законно, да дойде при насъ.

Приписвате ми, какво въ очитѣ си гридѫ-тѫ ни пакъ косъмъ-тъ въ вашиты очы виждамь по-лѣсно! Ти ако искренно ми казвашь от горе на пысмо-то си: Любезный ми, Брате! То тогава не трѣбва таквосъ бутани и забикалкы! Нъ кажи: Това и това тiе грешка! та да се проправя ако съмъ чисть човѣкъ! Както и азъ за вашытѣ най-малкы криволици, или по-добре да кажя неразборiй ниль замълчявамь! За Отечество работимъ, Баю! Кажи ти мой-ты, и азъ твой-ты кривицы, та да се поправиме, и да си вьрвимъ на iедно! ако ще бъдемъ хора.

Юнiя 20. изъ Бъл. Ль-кiй

Въ 1871 г.

Писмото ви отъ 1. Юния получихъ

Източник

• Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.184–185

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.