Писмо от Васил Левски до Данаил Попов и БРЦК, 16.09.1872

Из писмо до Данаил Хр. Попов и Централния комитет, 16.09.1872 Автор: Васил Левски

Данаил Попов (1840–1909) е български оръжеен търговец и национал–революционер, един от най-верните сподвижници на Левски.

… Като видя, че вземах вече вишегласието за центъра на онова окръжие и не ще може да прави каквото си иска, то той [Д.Общи] казал на един друг местен комитет да не се присъединява към окръжния център, а не знам къде!

Писа им е дакалът. Той ми каза, че решили в събранието си да се отправят направо до К[аравело]ва във Влашко. Това ми казаха други от членовете, че било направено в съгласие с Д.Общи. Не е ли глупост да се дели от окръжието едно село и оттам да слуша думи, че аз съм бил тръгнал да си исграя с хората и да ги лъжа. Това малка ли е помия?

Като чух това, донесе ми се и писмено, че те одобрили това с събранието си. Повиках и други да попитам за това и да им покажа писмото, в което има и един малък печат. Те, като видяха писмото, казаха: "Че това така е направено, каза ни даскалът да знаем. Но не са ни викали на събранието, а пък този печат още не ни е показван да го познаваме. Затова искаме да питаме и ние: кога се прави събрание за нещо, само от 3–4 души ли става и каквото те решат ли бива решено?"

Тоя даскал по-напред го бях изхокал за нечестното му поведение, а сега отишъл от оня ден в едно село и рекъл: "Централният комитет е в селото и заповядва да извадите днешния ваш даскал и да вземете еди-кой си." Това ми каза представителят, който дохожда на събранието във Влашко… На тоя даксал Д.Об[щи] му дал 5 л. турски назаем. Има ли Д.Об[щи] това право?

Ето какви работи се вършат от неразбрани мозъци, а хората, като гледат [отстрани], разгласяват работта [ни], за… Да прекъсна и да не пълня книжата с глупости. Да се не работи ден, пък десет дена да се разправя[ме]… и да се нападаме един друг…

* * * * *

Това окръжие се състои от петнайсет частни [местни] комитети – села, един град и две паланки [Голямоизворския окръжен комитет с Орхание, Тетевен и Етрополе]. Като излязох да разправя горните бъркотии, присъединих някои селца в едно, дадох им ред, по който да се водят в работата си сами помежду селата, без да има нужда да им праща на често човек от Ц-т к-т, което може да разкрие работата. А [истината] е, че [работата] се е компрметирала! И така вземах вишегласието от всички ч. комитети в това окръжие за окръжен център… Пращам Ви копието, [с което] заповядвам на местните комитети, т.е. какво наставление им давам. [Същото нареждам] и на окръжния център, щото извън това [нареждане] да не се върши [нищо], което излага и работника пред моите очи за наказание.

Така искам да нарпавя по цяло Българско и тогава ще се работи с по-малко разноси, по-скоро, по сигурно и без грижа, че ще пропрадне нещо в непрятелски ръце. [Тогава] каквито мерки и да взема [неприятелят], нашата работа не ще може да се спре…

* * * * *

Братя, отваряйте си очите и да не се срещат вече такива маскърлици, защото дето не е очистен х.Иванчо ефенди и пр. и [дето] нямаше още пари да се поддържат работниците… а и времето се простира [напредва] без това, причината е: такивато празни писма и интригантски разправии, които [бих] могъл да спра и да не се [занимавам] толкова [с тях]…

Който не е чист, убивам го; на неразбрания не му давам, което видя, че не е за него, изпитвам човек в работата и така го пускам по-нататък.

Байовци, пак да повторя: в тая работа трябва добре да се отварят очите! И работа трябва, работа! И да не се слуша всеки, защото има хиляди работи да се вършат, а не могат да се извършат поради такива неразбории.

Не давам никому от работницие да говори нищо от себе си за работи, докато аз не съм известен. Защото на дело излиза друго, а пред които е говорено, става лъжа. И така хората им се иска да не вярват вече [на нашата работа]. Где какво е говорено, не мога Ви написа, защото книгите са с пари.

* * * * *

… Бай Димитър е заслужил с много неща [постъпки] за смърт, така е, но му се прощава досега поради простотията му. Ако да беше учен, не можех да потъпча закона [устава] и щяха да го изпълня. Бай Димитър не е предател, но неразбран, горделив и говори за работи от себе си, без да знае къде водят. А устата му колкото го препоръчват, не излиза едно на хиляда. И колкото пъти е позаслужил, хиляда пъти да не е било, защото той [е] причина, та се породи недоверие между някои от съчастниците. Напътвал ги е различно [погрешно], пък на мене казва, че те така мислили и го запитвали. Това ме принуди да обиколя по-скоро онова окръжие, дето той ходи, без да казвам на местните комитети, че той ми е говори така. Питах [ги] имат ли някакво съмнение в нещо към Централния комитет според думите на Д.Общи, казани пред всичките членове на един местен комитет, за което им исках писмено [да отговорят]. Дадоха ми [отговор], че не.

И в друг един местен комитет говирил: "В това окръжие така да стоирм, инак да направим и пр." Па и за по-нататък бил [надлъгвал]. Това станало в Бочукоглу [Етрополе], а председателят го запитал: "Това известно ли е на Централния комитет?" А бай Димитър казал, че за всичко бил разговарял и било с вишегласието на всичките местни комитети. В същото време пише и мен, че работите в онова окръжие вече са наредени твърде добре и затова не трябвало вече да отивам по ония места! Но взеха да дохождат писма от тия места, както виждате. Извън писмата казвали са ми устно, че говорил за неща, за които не смеели да пишат, за да не би да им направи пакост…

* * * * *

Вижте и направете така: съберете се и прегледайте по-тънко работите, па дайте гласа си за едно място [център], като вземете съгласието на някое и друго място и оттука. От този [център трябва] да се управлява всяко място и всеки работник в Българско. Аз на драго сърце давам пълномощното си назад и [ще] се управлявам от това място. Но предварително трябва да явя на народа така: дотука беше моя абота, а отсега занапред вишегласието намира [избира] други деловодители, следователно от мое име няма да взимате и да давате. Но [за] да извърша това, трябва да взема и дам точна сметка на досегашните си работи – особено копие и аз да си прибера. Тогава [вече] ще се оправям по новата комнада най-честно и с всичките си сили. Че тия думи изричам с чисто сърце, кълна Ви се в името на народа.

Така Ви казвам: от едно място трябва да се свири, а всички други да играят, пък песента е пред очите ни [известна], комуто се харесва, нека се хваща на хорото. Без да е така, няма нищо [да постигнем] и по пусто става.

Това, което се е случило досега, да се разправи, па вече да не слушате глупци и да не препоръчвате хора, които очите на всички Вас не гледат равно.

Бай Азисе [Данаиле], ти по сърце и душа си чисто народен. Така съм те препоръчвал на хора, които не са те ценили дотам. Но аз вярвам [на] очите си, защото досега не са ме излъгали. А ти, байо, и сам виждаш, че досега с гледане на уста [по приказките на хората] не си познал още нищо и никого. Попрегледай си писмата! Това да си го кажем в очи, не не срамота. Така правят чистите хора. Затова, ако вишегласието реши да продължавам работата си занапред, недей ми препоръчва работник като Д. Общи, а кажи: "Мисля, че ще бъде добър." А според думата, която съм дал пред членовете на Централния комитет, нямам право нито да вземам, нито да давам извън Българско без знанието на председателя [на ЦК]. Както и другите членове със същото пълномощно, глето и да се намриат извън Българско, нямат право без мое знание да вземат и дават в Българско. Следователно, каквото имате да ми казвате, нещо ново или да Ви пишат за такива разправии отнейде, всичко трябва да мине през К[аравело]ва, че той знае [вече] за по-нататък. И оттам трябва да ми се пише и пак там [аз] ще отговарям. Знай [това] занапред. Освен поръченията Ви от мене: да ми купиш [това] или там така да направиш, и то ако Ви е по волята [ако желаеш], както и досега, [само това] Ви признавам. Защото, ако бай Д[имитър] се оплачеше пред двайсет души и двайсет души ми пишеха и ако аз всекиму разправях, тогава тежко ни горко на булгура, който ние мелим.

Право да [си] кажа: ако Вие мен не сте познали, който се тркалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани. Ако кажете, че нямате доверие в мене, то аз съм готов да докажа фактично [вашата неоснователност] не само за мене, но и за всекиго, който е влязъл макар два деня с мене в работата. [Но за] да стане това, трябва да се спре народната работа за някое време и [оня], пред когото ще давам сметка, трябва да бъде там за някое време, докато се развиди [изясни всичко].

Ако ли пък кажете, че имате доверие, то аз Ви пък казвам, че донесените Ви думи са лъжа и дърти интриги. Съдете умно, че от нас се чакат уж пусто и върло по-големи работи!…

[На] Д.Общи засега е да му се каже: "Иди свърши еди-кое си", па като [го] свърши, тогава да му се каже пък за дурго [да свърши]. Затова е Димитър, за друго не е! А колкото за Бай Анастаса [Попхинов, брата на Д.Хр.Попов], ще видим… И друго ми се донесе, казано от един негов приятел…, но не казвам [нищо], докато не разбера добре…

Но като Ви казвам по-горе, Вие, които сте от толкова време в работа с мене, давали сте ми и пари, препоръчайте ме на другите и кажете ми досега в нещо намерили ли сте ми шарлатанлък [или] нещо неблагоразумно извършено. В Българско има раобтник, комуто съм дал пълномощно да раобти и той на друга страна [Христо Иванов Книговезеца], каквто [съм дал] и на Д. [Общи]. Той е с мене от 62 г. в работата. Той най-добре може да каже за мене имам ли безумни работи, лъжи, интриги и привилегии, както казват бай Д. и бай Атанас...

Бай Азисе, току[-що] свършвах, пристигна и другото Ви писмо то 8 спетември, в което ми казваш: "Решил си несправедливо да убият в Оряхово Т. Начев." Трябвало да преваря и да кажа да не го убиват. Лъжа е. Писмено за това още не съм ни писал, ни дал да се извърши. Но каквито думи ми се донесоха, ако се докаже, че е така [че са верни], трябва да се убие.

На това ти казваш: "Такива думи могат да се случат и у мене, и у тебе." На това ти казвам: пред нашите очи всичко, което се изрече, е истинно. За нас няма шега, защото всичко речено е истина, но се изменя на шега [понеже са думи без дела]. [Но] в народната работа няма шега, пазете се, Ви казвам!…

За Т.Начев казваш, че ще бъде отсега нататък чист, дай гаранция! Ако щеш [дай гаранция] и за Тома Младенов, учителя! Тебе вземам за гаранция, Я.В. не. Днес пиша да не му думат нищо [на Т.Начев] и ще бъде свободен. Побързайте с гаранцията си…

Пращам Ви три писма от три местни к-ти. Едното с двата печата е то два к-та, които сега присъединих. С неговото съдържание [имам] от всичките местни комитети в онова окръжие, гдето беше упълномощен да работи Д.Общи. Ако не вярвате на думите ми и доде да се прегледа работата по-тънко, тогава ще Ви дам всичките подадени писма от местни комитети. Прегледайте писмата добре и разберете всичко и да не се гледа вече през кърпа. Тия писма от местните комитети, като ги разгледате, изпроводете ми ги назад, защото водя дневник на всичките боклуци и добри работи, [както и] от кого се извършват.

Щом прочетеш, бай Азисе, писмото, тоз час да го проводиш на К[аравело]ва с всичките други писма.

Ваш чист по сърце: Ас. Дер. Кърджала

Бай К[аравело]в, дайте да се разгледат всичките ми писма и топтан отговор желая. Защото другояче не смея да се бъркам в работа.

Източник

• Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.102–103, 121, 129–134, 173, 193–194

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.