Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871

из писмо до Данаил Хр. Попов, 11.04.1871 Автор: Васил Левски

Данаил Попов (1840–1909) е български оръжеен търговец и национал–революционер, един от най-верните сподвижници на Левски.

Събрали сте се и намерили сте за нужно да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем: ще [можем] ли в едно [и също] време те и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял и му се иска да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или ако те не щат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружни, и ние от Българско подписваме за това, което сме намерили за добро. Па и хората ни, които ще бъдат определени затам, и тримата да бъдат с най-добри качества от всяка страна. Това е така и нека бъде [да стане, но] само засега не може. Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно… Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем бар с що-годе приготвени, щото да можем да посрещаме, ако ни се случат някои мъчнотии…

* * * * *

Ако сръбското правителство не е вече таквоз, каквото е било досега срещу нази, тогава ще им опростим всичките погрешки и сме вече братя. Това да излезе така, т.е. да ни подадат братска ръка, пак трябва да бъдем предварително що-годе подготвени отвътре в Българско. Защото на истинното не трябва да вярваме, чак докато не се турим в действие на бойното поле, като не вярваме и самите наши дейци във всичко чак до оня ден… Братя, размислете си пак хубаво, че доста сме се лъгали от хората, па и от помежду нази си и отлагали от година на година. Сега сме се заловили, както трябва на работа, нека се сдобием и с пари, че тогава щв видим какво ще работим. Парите са водител на всичко, тогава [ще] знаем и за какво да приказваме.

* * * * *

Сега кажете ни отде по-скоро да манерим пари? Защото досега съм работил без пари и затова се едвам види работата ни. Сега да стана с по-верните си юнаци и да тръгна чрез басканлъци [обири] да събирам пари? То хубаво, защото знаем на кого трябва да се нападне. Ами ако паднат от нас мъртви, какво да правим без тия хора? Може да паднат и най-добрите ни, без които не може да се работи. А пък ако падне, не дай Боже, някой ранен и да го уловят, па да изкаже всичко, каквото работим вече? Мъки са. Недейте бърза; ние трябва повече да бързаме, защото свърталища нямаме никъде постоянни; нашите хотели са сламарниците, но понякога и те ни се виждат твърде тесни. Засега друго няма какво да ви пиша. От днес ще ни е работа да търсим пари.

Източник

• Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.71, 74, 78

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.