Направо към съдържанието

Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 05.02.1871

От Уикиизточник
Из писмо до Данаил Попов, 05.02.1871
Автор: Васил Левски
Данаил Попов (1840–1909) е български оръжеен търговец и национал–революционер, един от най-верните сподвижници на Левски.


… Насърчавам Ви, че работа ни засега в Българско е тая: да търсим средство да си купим от по-чистото [здраво] оръжие пушки до четири-пет хиляди; и Турция изведнъж ще я сгромолясаме, а на мястото й ще възкръсне България с пълна свобода. А отде и как ще ги принесем? Това е май мъчничко. Но добър е Господ, веднъж да се сдобием с пари. Като бъдем готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябват хора, които да позанват що-годе военната тактика. Ще намерим войводи, но не учени, а юнаци за извън градовете, като за по планини, друмища, села и пр. А за в градовете трябва по-ỳченички, [които] що-годе да познават военната тактика и дисциплина; да знаят кои улици да затворят и кои да отворят; кои и какви къщи трябва да осигурят за профилование [запазване и защита] срещу всякакви противности; каква форма трябва да се даде на шанца, който за заобикаля града според местоположението му, ако има реки, блата, гори, шумнати места. Все трябва да знаят срешу горните как да се разположат. Таквиз младежи имаме, които познават отчасти, дето сме учили заедно с тях в Сърбия. А всички искат ли да умрат за Българско? – Не мога да кажа. Това е длъжност, да се поразходите барим с писма из Влашко и ще ги намерите [които] не знаят какво се работи в Българско.


Ония, които искат да умрат за отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като додйде време да ги повикаме, ще им назначим мястото, заде да тръгнат. [Същевременно] забележете ни имената им [на тези], които ще бъдат готови. Вие сте приели, братовче, с бай Йованица тая за вас много свята работа. Радвам Ви се и Българско ще ви награди.


Източник
  • Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.72–73


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.