Писмо от Васил Левски до Анастас Попхинов, 25.08.1872

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Из писмо до Анастас Попхинов, 25.08.1872
Автор: Васил Левски
Анастас Попхинов (1826–1898) е български национал–революционер, сподвижник на Левски, влязал в последствие в противоречия с него.


Длъжност [ми] е да те попитам: "Прочел ли си устава, който е потвърден от вишегласието на всичките местни комитети? [Прочел ли си] и окръжното писмо, в което заповядва Централният комитет, което съм ви изпратил от две недели напред?"


Байо, аз не те настъпвам по краката, но изпитвам по устава и извършвам според пълномищното си, като по-напред благоразумно изпитвам и вземам факти в ръцете си. Пък ти правѝ по твой кеф.


Както казах по-горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лято] да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, [защото] си неверен, то децата ти ще видят [и] ще помислят за тебе.

* * * * *

Когато всеки народен [деец] върви по волята на народа и по устава, няма за какво да се пишат глупости, които докарват да пристъпи за смърт [да мине границата и заслужи смъртно наказание]. Ето че ти не си народен: виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да стане по-голямо и да убие народа.


Навождаш [споменаваш] ми Ангела [Кънчев], покойния, когото познавам за чист човек и работник, а ти го учернюваш, като [поддържаш] доказваш фактично, че ако той би бил жив, всичко щяло да излезе наяве. Както и за Димитър [Общи], с когото не щели сте да оставите тъй работата занапред. Тук падаш в отговорност да умиеш лицето на покойния с истината, когато мислехме, че не държеше кривото нито минута в себе си, и комуто бях дал пълномощно [да отиде], отдето ме викаха, [за] да каже всичко, щото знае, и като се завърна, няма за много и почина. Да му е лека пръст, защото очевидно е вече тук, че не е имал скрито в себе си нищо.

* * * * *

Според писмото ти, както виждам, [Д.Общи] ти се е оплаквал, дето не съм му бил уважавал работата и не съм му давал предница, а ми принасял пари, пък аз стоя по два-три месеца на едно място и ям готови пари! И казваш ми: "Няма яма!" Таквиз частни мръсотии, като говориш от себе си, който няма и право да питаш защо това [е] тъй, или онова инак освен местния к-т, на когото се е писало какво има да прави. Инак ти частно не правиш друго нищо освен интрига, която спира хода на народната работа.


Ако си разсъден от оногова, чрез когото си искал да се разбереш с мене за представител – как да стане от Ваша страна, разбери се с него, който казва, че не си дошъл нарочно до мене, а само да се повидиш [с мене]. [Но] и на това не отказах. Когато разговаряхме с пратеника, при нас беше и друг член, който чу, че казах: "Аз ще изляза на моравата, нека дойде." Оттам нататък не зная за приказките Ви. А за представител бях писал на местния Ви комитет да изберат упълномощят и да тръгне по пътя, както бях писал. Както Вам, [така] еднакво бях писал и [на] другите местни к-ти.


Сега да прекъсна [да отговарям] на всичките твои бълвочи. Така казвам, защото са [нещо] беззаконно: не са по устава, когото аз почитам за най-свято и съм се заклел да го изпълнявам най-точно.


На всичките твои [клевети], изложени в писмото ти, събери от край до край документите и да ги предадеш в местния Ви комитет, че оттам ще се вземат да се преместят на съд. Властта ще разсъди и да ти даде правото. Ако ли пък по твои работи [поради твоите действия] местният Ви к-т е спрял работата си, та няма кой да ги приеме, то [те] нека бъдат готови в тебе, че като се повикаш в часа, трябва да бъдеш готов.


Аслан Дервишоглу Кърджала


Източник
  • Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.47,190–192


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.