Писмо на Дебърското братство относно българите в Албания

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Изложение на Дебърското благотворително братство в София до МВРИ за усилията на албанските власти да асимилират българите в Голо Бърдо и Поле и за необходимостта от извоюване на същите права, с каквито се ползват албанците в България.

София, 10 декември 1936 г.


Господин Министре,

Известно Ви е, че от Дебърско останаха 10 села в Албанска територия и че тия села не се ползуват с черковни и училищни права - т. е. нямат български свещеници и български учители, въпреки че в миналото до 1912 год. имаха.

Тия села са в землището Голобърдо: Вормица, Требище, Тучепи, Пасинки, Мало-Острени, Гинеец и Стеблево, а в землището Поле: Кърчища и Ърбеле - виж скицата.

Всичките свещеници и учители се изгониха, а черквите и училищата - затвориха. По този начин българското населени е лишено от да се учи и се моли на Бога на своя роден език. Тия два въпроса, специално за българското население, албанската власт ги е разрешила по следния начин.

Тя отдавна е отворила училища почти във всички големи и по-малки или смесени от албанци и българи села. Назначила е учители албанци и старателно се стреми да поалбанчи тоя чист български край - легендарен във всяко отношение. Младите българчета са заставени по силата на това нареждане да посещават тия училища. Нещо повече, и в антрактите на децата не им е позволено да говорят български. Българския език са говорили още и в селата: Себища, Големо-Острени, Лешничани, Радоеща, Койовци, Ладемирица и Торбач - като помашки.

По отношение на черковния въпрос ето що е направено: до 1926 г. свещенодействуваше свещеникът от с. Дренок - Югославянска територия. Наклеветен пред югославянската власт като българин, тя му е запретила да отива. В продължение на 2 - 3 години селата останаха без свещеник и никакви треби не са били изпълнявани. През 1929 г. властта почна да назначава албански свещеници, които четяха ту албански, ту гръцки, въпреки че населението нищо не разбира.

През 1931 год. биде ръкоположено едно момче българче от с. Гинеец за тия села, обаче то биде пратено по албанските села - Елбасанско. От две години е повърнато, обаче запретено му е да чете български. Изпратените книги от братството му се отнеха от Архиепископа Висариона. Същият тоя свещеник трябваше да ходи от Голобърдо чак в Поле - път от 8 - 9 часа.

Вън от това ние Дебраните имаме в гр. Тирана една доста голяма колония, състояща от гурбетчии и преселници. На тая българска колония не се разрешава даже да си създаде едно СДРУЖЕНИЕ, каквито имат гърци и сърби, па и самите албанци в София - "ГЕОРГИ КАСТРИОТИ" и "ДЕШИРА", а камо ли черква и училище.

Албанските малцинства в България имат ПЪТУЮЩИ УЧИТЕЛИ, които обучават децата албански, защото не могат да имат училище. На нас българите в Албания да ни се разреши за тия 10 села поне един такъв учител.

За такъв ний посочваме бившия директор на трикласно училище в Дебър, бивш секретар на митрополита Козма Пречистански, бивш околийски началник през време на голямата война в гр. Дебър, осъден от сърбите на 5 години затвор в Скопие, когото излежа, сега намиращ се в Тирана като учител на Легацията - ХРИСТО АТАНАСОВ.

Повдигайки тия въпроси, Господин Министре, ние вярваме, че би могли да се уредят в полза на българското население, нашият представител в Тирана издействува от Албанското правителство в замяна на онова, което имат албанците в България.

На първо време ние молим: ДА СЕ НАЗНАЧИ УЧИТЕЛЯТ ХРИСТО АТАНАСОВ ЗА ПЪТУЮЩ ТАКЪВ ПО СЕЛАТА НА ГОЛОБЪРДО И ПОЛЕ И СЕ ПРАТАТ ДОСТАТЪЧНО БУКВАРИ И ЧИТАНКИ; ДА СЕ РАЗРЕШИ НА СВЕЩЕНИКА В ТИЯ СЕЛА ДА ЧЕТЕ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ.

Ние вярваме, Господин Министре, че молбата ни ще бъде удовлетворена, оставаме с братски поздрав.

Председател:

Стамат Стаматов

Полковник О. 3.

Секретар:

Симеон Богданов

[печат на братството]


[Резолюция : "Да се третира поверително. Докладвано на г-н М[инистъ]р Пр[едседателя] и М[инистър]р на В[ъншните] Р[аботи и] Из[поведанията] , който заповяда да се поиска мнението по въпроса на нашия пълн[омощен] м[инистъ]р в Тирана. При това да се има предвид както обстоятелството относително становището на самото албанско правителство, така и това, че се касае за погранични с Югославия селища и най-главно отношенията ни с тая последна страна. 16.XII. 1936. Сарафов"]

Публикувано в Светослав Елдъров. “Българите в Албания 1913-1939”, София, 2000.