Писмо до провинцията

Писмо до провинцията Автор: Христо Смирненски

Безмонетни друже,

Прости, че рядко ти се обаждам. Виновен е календарът, защото е допуснал месеците да се простират най-безцеремонно кой на 30 дни, кой на 31. А пък нашите финансии, както ти е известно, се простират едва до 10 число, понякога даже още по-рано си събират никеловите опашки. Все пак, макар небето да се е разплакало като общоделец след избори, аз съм в празнично настроение, сиреч с празен джоб се готвя да празнувам Ботьовия празник. Това обаче съвсем не е странно явление, както не е странно празнуването св. св. Кирила и Методия с празни ръце след толкова „пълни“ военни и дипломатически победи. Във всеки случай одухотворените декорации на буржоазията, т. е. ученичките от една гимназия, твърде героически изпяха „Духовно покори страните, които завладя със меч“, а един земледелски депутат, навярно по-баш републиканец и от Александър Стамболийски, поизпъна юнашките си гърди и измука:

— Царю, честито ти царство и везирство!

Извинявай, друже, но думата ми беше за Ботьовия празник, а аз се отклоних на св. братя.

Както всяка година, и тази той ще бъде отпразнуван с увеселителни влакове, патриотични речи от поизмокрените буржоазни петли и по няколко порядъчни закуски за сметка на някой фонд. Не знам как гледа Ботьов от небето на тия работи, но нашата златна младеж твърде е очарована от това празненство. Едно съм сигурен — ако Ботьов слезе на земята, ей тъй, от любопитство, доста интересни приключения ще преживее! На първо място, щом широките го подушат — веднага ще свикат конгрес. Разбира се, понеже Ботьов „бил и социалист, и патриот“, конгресът ще извика: „Еврика, Хр. Ботьов е социал-патриот, значи, общоделец.“

И ето ти Пастухов, грабнал няколко венци, тръгва да го посреща. Не е въпросът, че Кръстьо ще се поизпоти от това посрещане, а жалкото е за венците. Същите венци, с по една черна панделка, биха могли да послужат при панихидите за о бозе почившата им партия. Това така, но как биха го посрещнали земледелците? Представям си как Хр. Ботьов слиза от влака и веднага пред него се изправя, да речем, херувимът Тричко из село Бояна във вид на старши стражар. Пазителят на тишината, реда и морала го изглежда изпитателно и подозрял в негово лице комунист, проговаря хрисимо:

— Я бе, таквозинък, я си дай легитимацията!

Поетът революционер, който съвсем и не е трябвало да гласува, разбира се, едва би проумял културната „молба“ на херувима Тричко из село Бояна.

В такъв случай Ботьов би следвало да му представи една финансова легитимация, равна на половин кило мастика, или да получи безплатна квартира в подземията на някой участък, където се проявява народовластието чрез пясъчните торби и волските жили. Накратко, той ще чуе резюмето на вътрешната дружбашка политика:

„Властта е детски фарфалак. За да се върти и крепи, нужно е камшикът да плющи!“

Но ако Ботьов направеше една визита на народняците (разбира се, с разрешение от градоначалството), то благочестивите миряни начело с г. С. С. Бобчев и Връбчо, покрай другите си любезности, биха му предложили да се обърне към г-н Стамболийски, за да го снеме на кинематограф. Работата е хем много проста, хем славна, хем патриотична. От Тракия благодарение на мъдрата наша и чужда дипломация през баири и чуки са плъзнали бежанци. За осми или девети път бягат — не знам. Това не е наша работа; статистиката има думата. Както съобщава „Мир“, правителството изпратило кинематографическа експедиция да снеме бежанците, а снимките после, ведно с няколко трогателни стихотворения, щели да бъдат изпратени на Уйлсона, та белки му стане милно и жалко за Тракия. Не знам дали 14-те мъртви точки ще се мръднат от това, но кинематографите на Филаделфия, Чикаго, Вашингтон и пр. ще имат навярно щастието да представят тези снимки като „Сензационен филм. Преминаването на една турско-татарска орда през Урал в VII столетие след Христа“.

Та народняците, които от биографията на Ботьова знаят, че той често е бил в мизерия, ще ходатайствуват да бъде назначен старши фигурант в тая експедиция... Но много зле би си изпатил няколкочасовият капитан на „Радецки“ от косонастръхвателната организация C. R. Ей богу, тези почтени членове на тая организация така биха подплашили Ботьова, че той веднага би се върнал в ада, където непременно е осъден на вечни мъки — едно, защото още в Букурещ е прилагал експроприацията на чорбаджийските каси, и, друго, защото не е бил гоен и сочен барем като най-слабия от синодалните старци.

Тази банкерска организация С. R., която проявява своето съществувание само чрез хумористични афиши, плюс това би го дала под съд за обида. Тези хора са такива честни души и такива мъдри патриотически глави, а пък Ботьов още някога взел, та написал:

   Ще да пия напук врагу,
   напук и вам, патриоти!
   Аз веч нямам мило, драго,
   а вий... вий сте идиоти!

Не, Ботьов няма нужда да слиза на земята. Хич му не трябва. Най-хубаво е да си седи в ада и да се моли за подобрението на българската валута и успяването на Търговския отдел при Дирекцията на СГОП, а ний, когато му стане скучно, ще пратим да го снемат на кинематограф сред адските пламъци, за да пледира българската кауза пред Уйлсона... Sancta simplicitas!

Червен смях, г. I, бр. 19 от 29 май 1920 с подпис Хр. С м и р н е н с к и.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.