Писма на Петко Рачев Славейков по унията в Македония през 1874 г. № 5

Писмo по унията в Македония – № 5 Автор: Петко Славейков

Писмото е написано през 1874 г.

Ваше Високопреподобие.

В другото си писмо Ви разправих други неща и главно за пари. Нуждно обаче виждам за това особно писмо, което пак ще захвана от главното пари, за да си дойда, заемете ми, ако има причини да не може да ся плати нещо от Екзархията на този час.

По съображения, които положението на работите ми даваше да взема в действията си аз бях влязъл в много тесни сношения с предводителите на присъединението Д. Малешвскаго и Н. Полянскаго, което си имаше целта и все от туй съображение воден аз пристигнах първо да разваля редутите по вън и да осамотя Кукушане, които са главните двигатели на това, което мога да кажа, че съм и постигнал. Кукуш остава небутнат по причини, които мога само устно да Ви разясня поради дълготата що в писмо не мога пристигна да ви ги изложа, но които вярвам че като ви кажа резонитес си ще ги одобрите и ви и Екзархията въобще. Както и да е, аз така видях за нуждно и за по-добре.

Тука по-малко от моите внушения да кажа, а повече от заплитванието на монсиньоровото идване на унията доста са клекнали крилете, и търпението и постоянството е преобладающата идея в увлечените испърво. Предводителите на присъединението беха даже пристъпили в преговори снощи, но тая сутрина те са насърдчени наново от идванието на Хаджи Георгия Драмскийт в Просочен учител, който донесъл некакви по-добри надежди не само от страна на монсиньорите но както усещам и от наши някои благочестивци, които, като действуват в един дух да ся ползуват уж от течението на работите и като не знаят толкоз добре състоянието и положението им тука и доде треба да ся простират, направят освен да потикват движението и да подкопават сами положението си като ползуват повече противните им отколкото себе си. Това треба да ся земе във внимание и ако е възможно да им ся даде да го разберат без да им ся види като изобличение, защото мисля, че всякой благоразумен ще умее да оцени случайт и да иска да го прикара в своя полза, но излишната ревност докарва противното; а Вий знаете, че глупостта в действията не стои далеко от злодеянието. Дайте им, ако можите да разберат това и да престанат да действуват по един такъв начин, не е работата, че те само ся интересуват, интересува ся в тази работа и всякой, които има насърдце преуспеванието на народът си най-много треба да внимават от пръскание на думи върху това като пред Кусева, Сарафова и други, защото казва пословицата: „речи на лудийт да пръдне той ся насира” и тука токо кажи че това става. Те говорят пред тех, че не е зло и не знам що, а те, за да помогнат уж и да ся покажат че вършат работа, отиват много далеч и после като испусниш на конят гривата не го удържаш за опашката. Тука писма некакви донесъл ли е Хаджи Георги не знаем, но явно е проповедовал, че нашите владици благоволели и покровителствували унията. А това не знам вече доколко е добро и спасително, а знам, че е съсипително за това, що може здравийт разсъдък да подействува.

Както разбирам, на дяда Нила са му отсечени надеждите за идвание, защото днес ся изпращат мазари^[1] да искат вече Рафаила да дойде, маззрите са подписани само от Кукушката епархия. Полянскийт представител, който е тука, отрекъл да удари печатите на последовавшите го села; Така поне ми казува той, че пак не знае. Той казва, че не е съгласен да дойде Рафаил, защото е идвал и друг път и го познават и нема да успеят, защото повечето места те държат в заблуждение че Нил ще дойде от страна на Екзархията или поне по нейно споразумение и съизволение.

Днес за днес само Кукуш е искрено за унията и Малешево, което слуша Димитра и имат нему поверени печатите си. Аз го имам близу и мисля, че в сгоден час може да ся нанесе последний удар, ако моето удалечение и доношенията от градът Ви не испорчат испосле работите.

Не ми остава повече време да разправям, че пощата тръгнува.

Целующ десницата на Н[егово] Блаженство и на другите старци предан на молитвите им оставам

Ваш

П. Р. Славейков

Ако Груев^[2] е в градът Ви и получи някое мое писмо за някоя работа кажи му да бъде спокоен и да поварка, защото то не е освен манер за економисвание на тукашни някои обстояния.

Истий

Източник

• ЦДИА, ф. 989, оп. 2, а.е. 203, л. 28—29. Оригинал. Ръкопис.

Бележки

1. Махзар, тур. — писмена молба от населението до върховната власт.
2. Георги Груев (1832—1899), по-малък брат на Йоаким Груев. Търговец. Председател на Българското читалище в Цариград. Пловдивски представител на Църковния събор през 1871 г. Секретар на Екзархийския съвет.

Авторско право

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.