Пиршество на турски велможи

От Уикиизточник
Пиршество на турски велможи
Автор: Георги Раковски
публикувана в „Предвестник Горскаго пътника“, Нови сад, 1856 г.

Явно е всякому, кой е в Турско живял, кто турци са люди въобще съвсем неучени и глупци и що до днешний ден ни едно систематическо учебно заведеиие (не) съществува за турски народ, но владее между им суеверие и невежество дълбоко. Все нихно учение състоява от религиозни книги, претълкувани от корана Мохамедов, какото е всякому тълкователю суемъдрие свое повод подало.
Общо же мнение обладава вес турски народ, да вси прочии инаго вероизповедания человеци за нищо не почитат. Мислят ни за изгубени съвсем и що никой, кой в Мохамеда не вярва, няма да види лице божие, зато ги и гяури назовават. По-голямо съжаление имат за едно псе, нежели за един най-учен и най-образован европеец, и за дълг свещений имат да милостивно псета хранят, от кои се нахожда множество велико в улици цариградски. И когда турчин някой се е зарекъл от нещо и велика клетва е сторил, за да го веке не струва, то другояче не се разрешава, но тъкмо чрез следнаго начина. Купуват доволно количество хляба и на много места, като жертва умоления, раздават на обитаещии по цариградски улици слепи и крастави от нечистота пси и тако с олекчение съвести вярват, что са се освободили от натежаеща их клетва (шарт бозмак — називаемо е сие дело по турски).
Много други подобни сему глупости с религиозна почест и уверение съвести се изпълняват от турски въобще народ, за коих не е наш предмет тук да говорим.
От няколико уже време явило се е и между просветни турци друго едно вероизповедание, кто тии остроумни просветници назовават по турски „дини-джедие“, тоест нова вяра. Сие ново нихно вероизповедание основание има следния: да нови просветници веке Мохамеда за пророка не вярват, да не се веке мият (абдес да не чинят), да не се веке кланят, да не държат веке пост през рамазана. В една реч, да не вярват веке нищо, от що са досега вярвали, но все, що е любезно и охотно на телесни страсти, без изключения и безсъвестно да изпълняват. Сие, що е между словесни человеци за развратност укорено и прогнано, между них е франско, алафранга, както казват, тоест свободно: да пиршествуват и да се опиват непрестанно, да се заннмават страстолюбно в гнусное содомство и т.н.
То ново вероизповедание владее най-много в Цариград в палати на вси велики отомански министри, държавни съветници, велики чиновници и постъпно в много друга худаи нижна общества.
Любопитно и смяха достойно е въистина да гледа человек вечер в дванадесетий час по турски, във великолепни от местоположения их воспорски палати, в сластоукрасени европеиском начином салони, приуготовления от трапези, накичени и обредени от разна за пиянство епоеобна духовита пиема: хиоска добра ракия 24 града, англичански бранд, ром жамайка, бутили — боци бордянскаго и шазмпанскаго вина и т.д.; все изобилно: жамбон французки — свински сухи бутове, съсисон — свински луканки — наденици (то е простено нововерним турцим, както више рекохме), свичерско сирене, разни плодове кто цариградски картини приносят и пр. Пощо се събират вси призваии гости единоверци, насядат наоколо с всичка своя азиатска разкошност, в бели широки одежди облечени на глави им кюляфи ниски от скъпа пъсла (така по турски нарицаеми, у Мека творими), привързани с шарени кърпи — убруси. Измежду се нахождат, но рядко, в такова пйршества и отчетници — улями — нововерци, със свои бели чалми, емири назоваеми, свещенаго поколения, според нихно суеверно мнение. Вси, с дълги чибуци съе скъпоценни електри (кехлибари) в ръце държащи, разкошно пушат.
Млади ганимедовци, нихни обичливи слуги, гърци и арменци, прави стоящи, с кристални стъклени скъноценни чаши често им заливат, содомское нихно скотско страстолюбие раздразняещи. В тоже разстояние пиршества разговори нихни относят се в глупости и в страстолюбиви вещи. И многажди увеселяват се от певци — гърци, арменци и еврейци, — по азиатски начин пеещи, без ни една армония и сладост, придружени от момци красни своего рода, кьочеци назоваеми, коих, облечени в женско облекло, с безобразна телесна движения играят пред нихно сиятелство и изпълняват под видом содомства скотски женско дело. Когда мислят веке, що са се напили добре, тогда започнат да пият отново със скотски начин, като от източник, догде им попукат ушеса. И често им се приноси друго и студено вино от ганимедовци, опиени също и они. Пощо се добре опият и изгубят всяка человеческа свяст, почват да се високо провикват като луди. Тогда отхвърлят всяко сиятелство и светлост и почват да се назовават с имена на свои конюнници и кочиаши, и айвази (домашни служители арменци). Например негово сиятелство Рифа приема име Петко, негов(о) сият(елство) Ахмед приема име Драган, негова светлост Али — Ахпар, Артин и проч. и почнат да се псуват помежду си и да си накачват най — стидни и укорителни порекла. Хвърлят и се замерват един другиго със свои кюляфи и чалми, играят подобно с вишеречни кьочеци с безобразна телесна движения о пощо, превзети съвсем от пиянство, изгубят свои телесни сили попадат полмъртви тук. Там отвлачат ги айвази и конюнници и ги вносят в нихни хареми, где ги чакат бедни затворени законни жени и многочислени красни робини, коих от своя страна измислят известно всякого способа, за да извълнят естествения нужди, и то праведно. А с кого. То всеки може да разумее, че Петко, Драган, Стоян, Артин, Ахнар, коих са имали чест да с нихно име представляват в пиршество свои господари, ще да имат и една малка правда, за да в такова време изпъднят и друго дело. Чудно нещо е въистина как европейци, които често пътешествуват в Цариград, не изписаха досега някоя комедия, за да я в Европа на позорища представляват! Любопитна весма би била, за да опознае просвещений мир от какова достойна лица се управлява турско царство. От такова състояние сутрешний ден отхождат да управляват царщина и царска дела; вътрешна и вънкашна, финанция, търговска, народнаго просвевдения, правосъдия, войнствена и т.д.
Горе царство тому от таковий управляемо чиновници! Горше же подаником того царства!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.