Песен за полковник Янков

От Уикиизточник
Jump to navigation Jump to search

Йозгора се свалват се млади комити -

най-напред ми върви той ниски Коте,

до него оде Янко полковник.

- Море, ниски Коте, дека ний ке йойме?

- Оре, право ойме Лерин да го файме,

Лерин да го файме и да го презайме.

- Немой, Коте, немой, живи ке ни фатат.

На рамо си носат сиви, лепи гуни,

сиви, лепи гуни пушки манлихери,

на пояс се носат жолтите патрони,

право тръгат мори на Лерин да гу горат.

Оре, що му веле той нискио Коте:

- Дека ний ке ойме живи ке ни фатат.

- Яко ние изгубиме, за Македония се мачиме.

Наша Македония со години поробена.

Не се бой, Коте, помощ ке пристигне.

- Ой ти Янко, Янко полковник,

Тамо ние кай ке ойме се е рамно поле.

Що сретнаа они до два ми войника.

- Не мойте ойте во града Лерин.

Градот Лерин е опколен.


Песен от село Крушоради. Публикувана в:

"Македонски народни песни од Леринско. Тръпко Бицевски. Скопjе, Институт за фолклор "Марко Цепенков", 1995. Правописът е предаден с българска кирилица.

Обществено достояние Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България.