Песен за битката на Ножот

Песен за битката на Ножот

Темен облак се зададе

от кон исток и запад

то не беше темен облак

тук ми беше турски зган.

Сардисале планините

планините и селата

ми догледал караулот

караулот - стражата.

Я станете мили братя

оти сме сардисани

ми станая веч комити

слободно да отстапат

Първа пушка, що ми пукна,

между Ракле и Никодин,

втора пушка, що ми пукна,

там долу Попадия,

трета пушка, що ми пукна,

таму горе на Ножот.

Зададе се бой ужасен

между турци и комити

турци викат Алах, Алах

а комити ура, ура

напред млади момчина.

Турци викат, бре комити

предайте се веч вие

силата ви веч угасна

царот ке ви опрости.

Извикал ми войводата

на верната си дружина

Я сложете ножовете

палете ги бомбите.

Педесетина ми падная

неколцина, останая

не жалете мили братя

и ние по вас ке дойдеме.

Песента в този си вариант е взета от книгата на Методи Димов „Габеро“, Louvain-Brussels print, 1991.