Песен за Лазар Поптрайков

Зашчо плачиш, зашчо жалваш,
ти високи Лисец?
Зашчо с мъгла се покриваш
от горе до долу?

Яз ке плачам, яз ке жалвам
дур до веки веков,
зашчо видов как заклаха
Лазо Попотрайков.

Отрезаа му главата
за пендесет лири,
занесоа я во Костур
бакшиш на деспотот.

Колко срамно, срамно ести
за гръчкиот деспот,
шчо го плате дзверот Коте
да заколи Лазо.

Ай да кажим „Бог да прости
Лазо Попотрайков“,
първиот и най-големиот
костурски началник.

Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България.