Парижки мирен договор от 30 март 1856 година

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мирен договор между Франция, Австрия, Великобритания, Сардиния, Турция, Прусия и Русия, подписан в Париж на 30 март 1856 година
(превод)[1]

Член 1[редактиране]

От деня на размяната на ратификациите по настоящия договор ще има завинаги мир и приятелства между императора на французите, кралицата на Обединеното кралство на Великобритания и Ирландия, сардинския крал, султана от една страна и всеруския император от друга, както и между техните наследници и приемници, техните държави и респективни поданици.

Член 2[редактиране]

Тъй като мирът е щастливо възстановен между техни величества, завладените или заети по време на войната от техните войски територии ще бъдат последователно евакуирани…

Член 3[редактиране]

Всеруският император се задължава да върне на султана града и крепостта Карс, както и всички други части от отомански територии, завзети от руски войски.

Член 4[редактиране]

Императорът на французите, кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия, сардинският крал и султанът се задължават да върнат на всеруския император градовете и пристанищата Севастопол, Балаклава, Камиш, Евпатория, Керч, Иени-Кале, Килбурун, както и всички други територии, заети от съюзните войски.

Член 5[редактиране]

(Текст за амнистия на поданици, които са взели участие по време на войната във военни действия в полза на неприятеля.)

Член 6[редактиране]

Военнопленниците ще бъдат взаимно разменени незабавно.

Член 7[редактиране]

Императорът на французите, австрийският император, кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия, пруският крал, всеруският император сардинският крал заявяват, че Високата порта ще може да участва в предимствата на публичното право и на европейският концерт. Техни величества се задължават всеки за своята страна да уважават независимостта и териториалната цялост на Отоманската империя, гарантират общо строгото спазване на това задължение и ще смятат всеки акт, който може да я засегне, като въпрос от общ интерес.

Член 8[редактиране]

Ако между Високата Порта и една или повече от другите подписали договора държави настъпи недоразумение, което застраши техните отношения, Високата Порта и всяка от тези държави, преди да прибегне до употреба на сила, ще даде възможност на другите договарящи страни да предотвратят прибягването до тази крайност чрез своето посредничество.

Член 9[редактиране]

Султанът в своите постоянни грижи за благоденствието на своите поданици е издал ферман, с който подобрява тяхната съдба без разлика на вяра и народност; той посвещава своите великодушни намерения на християнските населения във своята империя и като желае да даде ново доказателство за своите чувства в това направление, решил е да съобщи на договарящите страни посочения ферман, доброволен израз на неговата августейша воля.

Договарящите страни отбелязват голямата стойност на това съобщение. Разбира се, това не ще даде в никой случай право на казаните сили да се месят било колективно, било единично в отношенията между султана и неговите поданици, нито във вътрешното управление на империята му.

Член 10[редактиране]

Съглашението от 13 юли 1841 година, което установява старото правило в Отоманската империя относно затварянето на Босфора и Дарданелите, се ревизира по общо съгласие.

Сключеният по този повод и съгласно този принцип акт между високодоговарящите страни е и ще остане прибавен към сегашния договор и ще има същата сила и стойност като неделима част от него.

Член 11[редактиране]

Черно море се неутрализира: то е отворено за търговската флота на всички народи, но неговите води и пристанища са завинаги и формално забранени за военното знаме било на крайбрежните държави, било на всяка друга сила, с изключенията, споменати в член 13 и 19 на настоящия договор.

Член 12[редактиране]

Търговията в пристанищата и водите на Черно море е свободна и ще се подчинява само на санитарните, митническите и полицейските правилници, съставени в дух, който ще благоприятства развитието на търговските отношения.

За да се даде желаната сигурност на търговските и морските интереси на всички народи, Русия и Високата Порта ще позволят настаняването на консули в техните пристанища по черноморското крайбрежие съгласно принципите на международното право.

Член 13[редактиране]

Тъй като Черно море е неутрализирано съгласно постановленията на член 11, поддържането или строежът на военноморски арсенали по неговите брегове става ненужно и безпредметно. Поради това всеруският император и султанът се задължават да не издигат и да не поддържат морски военни арсенали по брега.

Член 14[редактиране]

Тъй като всеруският император и султана са сключили споразумение с цел да определят силата и числото на леките кораби, необходими за служба по техните брегове, които те ще поддържат в Черно море, то това споразумение се смята приложено към настоящия договор и ще има същата сила и стойност като неделима част от него. То не може да бъде нито анулирано, нито изменено без съгласие на силите, подписали настоящия договор.

Член 15[редактиране]

Тъй като с акта на Виенския конгрес са установени началата, предназначени да уредят плаването по онези реки, които разделят или преминават през няколко държави, договарящите страни уговарят помежду си, че тези начала за в бъдеще ще се прилагат за Дунава и за неговите устия. Те заявяват, че тази разпоредба ще бъде за в бъдеще част от публичното право на Европа и я вземат под своя гаранция.

Плаването по Дунава не ще може да бъде подложено на никакви пречки и тегоби, непредвидени изрично в постановленията, съдържащи се в следните членове. Поради това не ще се събира такса за преминаване, основана само на плаването, нито някакво право върху стоките, които са на корабите. Полицейските и карантинните правилници, създадени за сигурността на държавите, които тази река разделя или преминава, ще бъдат съставени по начин, който да благоприятства колкото се може повече движението да корабите. Извън тези правилници не ще се създават каквито и да е било пречки на свободното плаване.

Член 16[редактиране]

За осъществяване постановленията на предшестващия член ще бъде създадена една комисия, в която Франция, Австрия, Великобритания, Прусия, Русия, Сардиния и Турция ще бъдат представени с по един делегат … Тази комисия ще бъде натоварена да определя и извършва необходимите работи от Исакча надолу, за да очистят устието на Дунав, както и околните части на морето от пясък и други пречки, за да се осигурят в тази част на реката и посочените части на морето възможно най-добри условия на плаване.

За покриване разноските по тези работи, както и за учрежденията, създадени с цел да осигурят и улеснят плаването по Дунавските устия ще могат да бъдат събирани определени такси в нужния размер, определен с решение на комисията, взето с мнозинство на гласовете, при изрично условие, че както в това отношение, така и във всичко друго, ще се спазва пълно равенство за корабите на всички страни.

Член 17[редактиране]

Ще бъде създадена една комисия, която ще се състои от делегати на Австрия, Бавария, Високата Порта и Вюртенберг (по един делегат за всяка държава), към които ще се прибавят комисарите на трите дунавски княжества, назначението на които ще бъде одобрено от Високата Порта. Тази комисия ще бъде постоянна и ще има за задача: 1) да изработи правилници за плаването и за речната полиция; 2) да премахне всички пречки от какъвто и да е характер и да са, които пречат досега да се приложат спрямо Дунав постановленията на Виенския договор; 3) ще определя и ще извършва необходимите работи по цялото течение на реката; 4) след разпускането на европейската комисия, предвидена в член 16, ще се грижи за поддържане плаването в Дунавските устия и в близките морски части.

Член 18[редактиране]

Общата европейска комисия ще изпълни своята задача и крайбрежната комисия ще свърши работите, означени в предшестващия член точка 1-ра и 2-ра в течение на две години. Държавите, които се сключили настоящия договор, като бъдат уведомени за извършеното, в обща конференция ще обявят общата европейска комисия разпусната и от този момент постоянната крайбрежна комисия ще получи пълномощията, които е имала дотогава европейската комисия.

Член 19[редактиране]

За да се осигури изпълнението на правилниците, които ще бъдат изработени по общо съгласие съгласно гореизложените начала, всяка от договарящите сили ще има право да поддържа във всяко време по два леки кораба в Дунавските устия.

Член 20[редактиране]

В замяна на градовете, пристанищата и земите, означени в член 4 на настоящия договор, и за по-доброто осигуряване на плаването по Дунава, всеруският император се съгласява да се извърши ректификация на бесарабската граница (следва описание на граничната линия: от Русия се откъсва дунавското крайбрежие и южна Бесарабия).

Член 21[редактиране]

Отстъпената от Русия територия ще бъде присъединена към княжество Молдова под сюзеренитета на Високата Порта.

Член 22[редактиране]

Княжествата Влашко и Молдова под сюзеренитета на Портата и под гаранциите на договарящите държави ще продължават да се ползват с привилегиите и имунитетите, които имат. Нито една от силите гарантки не може да упражнява върху тях изключително покровителство. Никой не ще има отделно право да се меси в техните вътрешни работи.

Член 23[редактиране]

Високата Порта се задължава да запази независимото и национално управление в споменатите княжества, както и свободата на вярата, законодателството, търговията и плаването.

Член 24[редактиране]

Султанът обещава да свика незабавно във всяка от двете области диван ad hoc, съставен така, че да представлява най-точно интересите на всички слоеве на обществото.

В тези дивани ще трябва да се изразяват желанията на населението относно окончателната организация на княжествата…

Член 25[редактиране]

Окончателното споразумение със сюзеренната държава ще бъде скрепено с една конвенция, сключена в Париж между високодоговарящите страни. С един хатишериф, в съгласие с уговореното в конвенцията, ще се установи окончателната организация на тези области, поставени за в бъдеще под колективната гаранция на всички подписали държави.

Член 26[редактиране]

Княжествата ще имат своя национална въоръжена сила за поддържане на вътрешната сигурност и обезпечаване сигурността на границите. Не ще се допускат никакви препятствия за вземане изключителни мерки в княжествата в съгласие с Високата Порта за отбиване на външно нападение.

Член 27[редактиране]

Ако вътрешното спокойствие на княжествата бъде застрашено или нарушено, Високата Порта ще се споразумее с другите договарящи страни върху мерките, които ще трябва да се вземат за поддържане или възстановяване на законния ред. Въоръжената намеса не може да се извърши без предварително съгласие между тези държави.

Член 28[редактиране]

Княжеството Сърбия ще остане под зависимост от Високата Порта съгласно императорските хатишерифи, с които са утвърдени и определени неговите права и имунитети, поставени за в бъдеще под колективната гаранция на договарящите държави.

Поради това посоченото княжество ще запази своето независимо и автономно управление, както и пълна свобода на вероизповедания, законодателство, търговия и плаване.

Член 29[редактиране]

Правото на Високата Порта да държи гарнизон, както е договорено в досегашните наредби, се запазва. Никаква въоръжена намеса не може да се извърши в Сърбия без предварително съгласие между високите договарящи страни.

Член 30[редактиране]

Всеруският император и султанът запазват напълно своите владения в Азия, както те са съществували преди войната …

Член 31[редактиране]

Териториите, окупирани през войната от императора на французите, австрийския император, кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия и сардинския крал, съгласно конвенциите, подписани в Цариград на 12 март 1854 година между Франция, Великобритания и Високата Порта; на 14 юни същата година между Австрия и Високата Порта и на 15 март 1855 година между Сардиния и Високата Порта, ще бъдат опразнени след размяната на ратификациите на настоящия договор веднага, щом това стане възможно.

Член 32[редактиране]

(Относно режима на износната и вносната търговия между страните.)


Член 33[редактиране]

Конвенцията, сключена днес между императора на французите, кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия от една страна и всеруския император от друга относно Аландските острови е приложена към настоящия договор и има същата сила като част от него.

Член 34[редактиране]

(За ратификациите на договора.)

Бележки[редактиране]

  1. Hertslet, Edward (1875), "GENERAL TREATY between Great Britain, Austria, France, Prussia, Russia, Sardinia and Turkey, signed at Paris on 30th March 1856 (Translation)" in The Map of Europe by Treaty; which have taken place since the general peace of 1814. With numerous maps and notes, vol. II, London: Butterworth, pages 1250-65; Pierre Albin (1912), "ACTE GENERAL DU CONGRES DE PARIS (30 mars 1856)" ,Les grands traités politiques. Recueil des principaux textes diplomatique depuis 1815 jusqu'à nos jours, Paris: F.Alcan, p. 170-180; Г. Генов (1940) Международни актове и договори, засягащи България, София, стр. 115; Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 104-108.
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Парижки_мирен_договор_(1856)