О-хи-ку-сан

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
О-хи-ку-сан
Автор: Александър Вутимски

Бездомна котка в тъмното пълзи
по стъпките на синьото момче.
Лицето му е тъмно от сълзи.
Плачи, момче...

Момчето под дъжда безмълвно плаче.
То търси своя ангел в тъмнината.
Но неговият ангел е пиян;
със златни къдри пее той във здрача -
О-хи-ку-сан, О-хи-ку-сан.
Развратен ангел, със очи от злато
танцува в кръчма черен и прозрачен.

Момчето плаче.

- - -

Танцувай румба, треперù.
С пияно гърло пей, подай бедро.
Звънти с червени гривни като негър. Румба.

По твойте пръсти въздухът гори.
Подай пламтящи рамене под лъх от ром.
Разтваряй колене под алчни устни като негър.
Румба, румба.

- - -

Момчето казваше: О-хи-ку-сан,
мой ангел от сребро. О-хи-ку-сан.

Но ангелът е гол,
върху паважа пред една врата.
Разяден е от танц и алкохол.
Със колене да съблазни нощта
О-хи-ку-сан е гол.

- - -

Но ти си проститутка или звер,
хермафродит си ти, О-хи-ку-сан.
И котката под стария фенер
от теб се отврати, О-хи-ку-сан.

- - -

Аз, синьото момче, не плача вече.
Но днеска аз живея във Китай.
Хо-клу-сай.
Мъглата тънка риза ми уши.
Чинг-ши, чинг-ши.
Пътувам във море под връх далечен
и месеца докосвам със ръце.
В страната на умрелите, О-хи-ку-сан,
сънувам мъртво, ледено лице.

Чанг-чан, чунг-чан.
Такава мъдрост учи Тао-це.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.