Оригинален текст на Фермана за учредяването на Българската екзархия

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ферман за учредяването на Българската екзархия
Автор: Властите на Османската империя, от името на султан Абдул Азис.
Българска версия от триезичното (на български, турски и гръцки) издание на фермана от 1870 г. Съдържанието е предадено по правописа от 1870 г., когато е издаден и самият ферман.


Sultan’s Ferman for the establishment of a Bulgarian Exarchate.jpg

ОБРАЗЪ НА ВЫСОКЫЯ ЦАРСКЫЙ ФЕРМАНЪ.

Моята Царска воля е, щото, сичкытѣ жители по Дьржавѫтѫ ми и вѣрни Мои подданници, да могѫтъ да помагат, до колкото имъ са пада на часть-тѫ, на ежедневнытѣ ми Царскы старанiя, които полагамъ за достiжението до по высокѫ степень на образованiето и за благоденствiе-то на Дьржавѫ-тѫ, и това, като тѣ сѫ и въ вѣрѫ-тѫ си и въ вѣроисповѣданието си и въ сѣко друго отношеніе вынѫгы усигурени и спокойни, и като поминуватъ помежду си съ любовь и съгласіе и съ начинъ който прилича на человѣчество-то и съотечественность-тѫ.

Распрата и разискваниiта, които противъ туй Ми добро желанiе са породихѫ отъ нѣколко време отъ степень-тѫ на духовнѫ-тѫ покорност помежду православны-тѣ Българы и Гьрскѫ-тѫ Патрiаршiя, т. е. поради границитѣ на свързванiето на Българскытѣ Митрополиты, Епископы, Свещенници и Цьрквы съ Патрiаршiѭ-тѫ, като станѫхѫ причинѫ на оскърбленiето Ми, за доброто имъ рѣшенiе и за слѣдствiе на разыскванiя-та и размышленiята, които ставатъ за това, налагат са слѣдующы-тѣ членове за послѣдень тѣхенъ конецъ и рѣшенiе:

Членъ 1-й. Ще са състави едно отдѣлно духовно правленiе (Округъ) подъ оффицiално наименованiе (титулъ) БЪЛГАРСКА ЕКСАРХIЯ, която ще обема съ долуизложнытѣ Митрополiи и Епископiи, еще и другы нѣкои мѣста; И на туй отдѣленiе управленiето на духовнытѣ и религiозны работи ще е повѣрено съвьршенно на Ексархiѭ-тѫ.

Членъ 2-й. Онзи от Митрополиты-тѣ на реченныя Округъ, който по чинъ е най голѣмъ, ще носи титула Ексархъ, и Нему ще принадлѣжи каноническо-то предсѣдателство на Българския Синодъ, който постоянно ще го придружава.

Членъ 3-й. Вѫтрѣшното духовно управленiе на тъзи Ексархiѭ ще са опрѣдели съ единъ особитъ уставъ, който сѣкакъ да е съгласенъ с утвърденытѣ каноны и религiозны-тѣ обрады на православнѫтѫ Църквѫ, и за потвьржденiе и прiемванiе ще се подложи на Высоко-то Ми Царство. Този уставъ ще се състави по единъ начинъ, който да усигурява Ексархiѭ-тѫ, щото Патрiархътъ, нито направо нито посредственно, никакъ да са не намиса въ управленiето на духовнытѣ работы; и особенно въ избиранiето на Епископы-тѣ и на Ексарха. А щомъ са избере Ексархъ-тъ, Българскыйтъ Синодъ ще яви работѫтѫ на Патрiарха, и той, часъ напрѣдъ ще даде потребното споредъ вѣрѫтѫ потвьрдително писмо.

Членъ 4-й. Този Ексархъ, опрѣделяемъ съ Мой Высокъ Бератъ, ще е длъженъ съгласно съ църковны-тѣ правила да поменува име-то на Цариградскыя Патрiархъ. И преди да са извьрши духовното споредъ вѣрѫтѫ избиранiе на достойното за Ексархъ лице, ще са отнася до мнѣнiето и удобренiето на Высокото Ми Царство.

Членъ 5-й. За работы които са относятъ до мѣста дѣто сѫ подъ духовното управленiе на Ексарха, и за които Той правилно и законно има пълнѫ власть да посредствува при Правителството, ще му е позволено да са отнася направо до мѣстнытѣ власти, и въ нуждѫ до Високѫтѫ Ми Портѫ. Частно же, Бератитѣ, дѣто що са даватъ на духовнытеѣ подъ негово вѣдомство лица, ще излизатъ по негово представленiе.

Членъ 6-й. За съдружно съразмышленiе и съдѣйствiе въ работы, които са касаятъ до православнѫ-тѫ вѣра, Синодъ-тъ на Ексархiѭ-тѫ ще се отнася до общыя Патрiархъ и до Събора на Митрополиты-тѣ, и тѣ ще побьрзуватъ да даватъ нужднѫтѫ помощь и да испращатъ потрѣбнытѣ отговоры.

Членъ 7-й. Синодътъ на Ексархiѭ-тѫ ще иска отъ Цариградскѫтѫ Патрiаршiя Святото Миро, което се употреблява църковно.

Членъ 8-й. Епископитѣ, Архiепископитѣ, и Митрополититѣ, които сѫ подчинени на Цариградскѫтѫ Патрiаршiѭ, ще минуватъ безпрепятственно прѣзъ Епархiитѣ на Българскыя Ексархатъ, както и Българскытѣ Епископи, Архiепископи и Митрополити прѣзъ Епархiитѣ на Цариградскыя Патрiархатъ; и могѫтъ да пребываватъ въ средоточiята на Виляетытѣ и въ другытѣ правителственны мѣста за случающытѣ имъ са работы, нъ вънъ отъ свойтъ духовенъ Округъ не ще могѫтъ да събиратъ Синодъ, и въ работытѣ на Христiанытѣ, които не сѫ подъ тѣхното духовно вѣдомство, не ще могѫтъ и да се мѣсятъ, и на което мѣсто са намиратъ, безъ позволенiето на тамошныя Епископъ не ще могѫтъ да свещеннодѣйствуватъ.

Членъ 9-й. Понеже както Iерусалимскыйтъ на Фенерь Метохъ, свьрзанъ съ Iерусалимскыа Патрiархатъ, е под управлението на Iерусалимскыа Патрiархъ, тъй и находящытъ са на сѫщото мѣсто Българскый Метохъ заедно съ близулѣжащѫтѫ Българскѫ Цьрквѫ ще бъ„ѫде подчиненъ на Българскыя Ексархъ. За това горѣречениыйтъ Ексархъ когато стане нужда, ще му е позволено да дохожда въ Столицѫтѫ Ми и да пребывава въ реченныя Метохъ; и той или както се каза по-горѣ, когато дойде тука по нуждѫ, или додѣто се намира тука, въ извьршванiето на цьрковны обряды ще ся съобразява съ цьрковнытѣ правила, на които въ такыва случаи сѫ подчинены Iерусалимскыйтъ, Александрiйскыйтъ и Антiохiйскыйтъ Патрiарси.

Членъ 10-й. Цьрковныйтъ Округъ на тъзи Българскѫ Ексархiѭ състои отъ Епархiитѣ: Русчушкѫ, Силистренскѫ, Шуменскѫ, Търновскѫ, Софiйскѫ, Врачанскѫ, Ловченскѫ, Видинскѫ, Нишскѫ, Пиротскѫ, Кюстендилс., Самоковск., Велеск., Пловдывс., Сливненскыя Санджакъ и каазата Созополи, освѣнь околодвадесеть села между Варнѫ и Кюстенджа по крайморiето на които жителитѣ не сѫ Българи, и освѣнь градоветѣ Варна, Ахыло и Месемврiѭ, и освѣнь крайморскытѣ села на каазата Созополи, и освѣнь градовет. Филибе и Станимака заедно съ селата Кукленъ, Водинъ, Арнаудкьой, Панагiа, Ново-село, Лѣсково, Ахлянъ, Бачково, Бѣлащица, и мънастыритѣ Бачковскый, Св. Безсребьрници, Св. Параскева и Св. Георгый. Махалата Св. Богородица вѫтрѣ въ Филибе ако и да ще влѣзе в Българскѫ-тѫ Ексархiѭ нѣкои отъ жители-тѣ на тъзи махалѫ, ако не щѫтъ да са подчиняватъ на Българскѫтѫ Цьрквѫ и Ексархiѭ, ще бѫдѫтъ волни; А подробности-тѣ на това ще са уредѭтъ помежду Патрiаршiѭтѫ и Ексархiѭтѫ споредъ вѣроисповѣднытѣ обычаи. Освѣнь тѣзи исчисленны и поименованны мѣста, ако православнытѣ жители на другытѣ места, сичкытѣ или най-малко двѣтѣ третини поискатъ въ духовнытѣ си работы да се подчиняватъ на Българскѫ-тѫ Ексархiѭ, и това като са испыта ако са потвьрди и докаже ще имъ са допрощава. Нъ понеже това ще да става както са каза горѣ, съ желанiето и съгласiето на сичкытѣ или поне на двѣтѣ третини, заради това които съ този предлогъ съ трудятъ да сѣѭтъ нѣкакъ си несъгласiе и раздоръ помежду жители-тѣ, такывато законно ще бѫдѫтъ подъ отговорность и ще са мъмратъ.

Членъ 11-й. Порядъкъ-тъ на Мънастыри-тѣ, които са намиратъ въ границитѣ на Българскѫтѫ Ексархiѭ, а са свьрзани съ Патриаршiѭтѫ по вѣроисповѣднытѣ Каноны, ще си слѣдуватъ и ще са вардятъ както и напрѣдь. Горѣизложеннытеѣ точкы понеже са видѣхѫ че удовлетворяватъ законнытѣ нужды и на двѣтѣ страны отмахнуватъ станѫлы-тѣ прискърбны раздоры, удобрихѫ са отъ Моето Высоко Царство; И отъ сега нататъкъ за да са дьржи за правило и да са отбѣгнува отъ нарушенiето му, произнесе са Моето Высоко Ираде, и въ обявленiе са издаде настоящыйтъ Ми Царскый Ферманъ.

8 Зилхидже 1286.

Напечатанъ отъ Вѣстникъ ПРАВО.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.