Оригинален текст на Фермана за учредяването на Българската екзархия

Ферман за учредяването на Българската екзархия Автор: Властите на Османската империя, от името на султан Абдул Азис.

Българска версия от триезичното (на български, турски и гръцки) издание на фермана от 1870 г. Съдържанието е предадено по правописа от 1870 г., когато е издаден и самият ферман.

ОБРАЗЪ НА ВЫСОКЫЯ ЦАРСКЫЙ ФЕРМАНЪ.

Моята Царска воля е, щото, сичкытѣ жители по Дьржавѫтѫ ми и вѣрни Мои подданници, да могѫтъ да помагат, до колкото имъ са пада на часть-тѫ, на ежедневнытѣ ми Царскы старанія, които полагамъ за достіжението до по высокѫ степень на образованіето и за благоденствіе-то на Дьржавѫ-тѫ, и това, като тѣ сѫ и въ вѣрѫ-тѫ си и въ вѣроисповѣданието си и въ сѣко друго отношеніе вынѫгы усигурени и спокойни, и като поминуватъ помежду си съ любовь и съгласіе и съ начинъ който прилича на человѣчество-то и съотечественность-тѫ.

Распрата и разискваниіта, които противъ туй Ми добро желаніе са породихѫ отъ нѣколко време отъ степень-тѫ на духовнѫ-тѫ покорност помежду православны-тѣ Българы и Гьрскѫ-тѫ Патріаршія, т. е. поради границитѣ на свързваніето на Българскытѣ Митрополиты, Епископы, Свещенници и Цьрквы съ Патріаршіѭ-тѫ, като станѫхѫ причинѫ на оскърбленіето Ми, за доброто имъ рѣшеніе и за слѣдствіе на разыскванія-та и размышленіята, които ставатъ за това, налагат са слѣдующы-тѣ членове за послѣдень тѣхенъ конецъ и рѣшеніе:

Членъ 1-й. Ще са състави едно отдѣлно духовно правленіе (Округъ) подъ оффиціално наименованіе (титулъ) БЪЛГАРСКА ЕКСАРХІЯ, която ще обема съ долуизложнытѣ Митрополіи и Епископіи, еще и другы нѣкои мѣста; И на туй отдѣленіе управленіето на духовнытѣ и религіозны работи ще е повѣрено съвьршенно на Ексархіѭ-тѫ.

Членъ 2-й. Онзи от Митрополиты-тѣ на реченныя Округъ, който по чинъ е най голѣмъ, ще носи титула Ексархъ, и Нему ще принадлѣжи каноническо-то предсѣдателство на Българския Синодъ, който постоянно ще го придружава.

Членъ 3-й. Вѫтрѣшното духовно управленіе на тъзи Ексархіѭ ще са опрѣдели съ единъ особитъ уставъ, който сѣкакъ да е съгласенъ с утвърденытѣ каноны и религіозны-тѣ обрады на православнѫтѫ Църквѫ, и за потвьржденіе и пріемваніе ще се подложи на Высоко-то Ми Царство. Този уставъ ще се състави по единъ начинъ, който да усигурява Ексархіѭ-тѫ, щото Патріархътъ, нито направо нито посредственно, никакъ да са не намиса въ управленіето на духовнытѣ работы; и особенно въ избираніето на Епископы-тѣ и на Ексарха. А щомъ са избере Ексархъ-тъ, Българскыйтъ Синодъ ще яви работѫтѫ на Патріарха, и той, часъ напрѣдъ ще даде потребното споредъ вѣрѫтѫ потвьрдително писмо.

Членъ 4-й. Този Ексархъ, опрѣделяемъ съ Мой Высокъ Бератъ, ще е длъженъ съгласно съ църковны-тѣ правила да поменува име-то на Цариградскыя Патріархъ. И преди да са извьрши духовното споредъ вѣрѫтѫ избираніе на достойното за Ексархъ лице, ще са отнася до мнѣніето и удобреніето на Высокото Ми Царство.

Членъ 5-й. За работы които са относятъ до мѣста дѣто сѫ подъ духовното управленіе на Ексарха, и за които Той правилно и законно има пълнѫ власть да посредствува при Правителството, ще му е позволено да са отнася направо до мѣстнытѣ власти, и въ нуждѫ до Високѫтѫ Ми Портѫ. Частно же, Бератитѣ, дѣто що са даватъ на духовнытеѣ подъ негово вѣдомство лица, ще излизатъ по негово представленіе.

Членъ 6-й. За съдружно съразмышленіе и съдѣйствіе въ работы, които са касаятъ до православнѫ-тѫ вѣра, Синодъ-тъ на Ексархіѭ-тѫ ще се отнася до общыя Патріархъ и до Събора на Митрополиты-тѣ, и тѣ ще побьрзуватъ да даватъ нужднѫтѫ помощь и да испращатъ потрѣбнытѣ отговоры.

Членъ 7-й. Синодътъ на Ексархіѭ-тѫ ще иска отъ Цариградскѫтѫ Патріаршія Святото Миро, което се употреблява църковно.

Членъ 8-й. Епископитѣ, Архіепископитѣ, и Митрополититѣ, които сѫ подчинени на Цариградскѫтѫ Патріаршіѭ, ще минуватъ безпрепятственно прѣзъ Епархіитѣ на Българскыя Ексархатъ, както и Българскытѣ Епископи, Архіепископи и Митрополити прѣзъ Епархіитѣ на Цариградскыя Патріархатъ; и могѫтъ да пребываватъ въ средоточіята на Виляетытѣ и въ другытѣ правителственны мѣста за случающытѣ имъ са работы, нъ вънъ отъ свойтъ духовенъ Округъ не ще могѫтъ да събиратъ Синодъ, и въ работытѣ на Христіанытѣ, които не сѫ подъ тѣхното духовно вѣдомство, не ще могѫтъ и да се мѣсятъ, и на което мѣсто са намиратъ, безъ позволеніето на тамошныя Епископъ не ще могѫтъ да свещеннодѣйствуватъ.

Членъ 9-й. Понеже както Іерусалимскыйтъ на Фенерь Метохъ, свьрзанъ съ Іерусалимскыа Патріархатъ, е под управлението на Іерусалимскыа Патріархъ, тъй и находящытъ са на сѫщото мѣсто Българскый Метохъ заедно съ близулѣжащѫтѫ Българскѫ Цьрквѫ ще бъ„ѫде подчиненъ на Българскыя Ексархъ. За това горѣречениыйтъ Ексархъ когато стане нужда, ще му е позволено да дохожда въ Столицѫтѫ Ми и да пребывава въ реченныя Метохъ; и той или както се каза по-горѣ, когато дойде тука по нуждѫ, или додѣто се намира тука, въ извьршваніето на цьрковны обряды ще ся съобразява съ цьрковнытѣ правила, на които въ такыва случаи сѫ подчинены Іерусалимскыйтъ, Александрійскыйтъ и Антіохійскыйтъ Патріарси.

Членъ 10-й. Цьрковныйтъ Округъ на тъзи Българскѫ Ексархіѭ състои отъ Епархіитѣ: Русчушкѫ, Силистренскѫ, Шуменскѫ, Търновскѫ, Софійскѫ, Врачанскѫ, Ловченскѫ, Видинскѫ, Нишскѫ, Пиротскѫ, Кюстендилс., Самоковск., Велеск., Пловдывс., Сливненскыя Санджакъ и каазата Созополи, освѣнь околодвадесеть села между Варнѫ и Кюстенджа по крайморіето на които жителитѣ не сѫ Българи, и освѣнь градоветѣ Варна, Ахыло и Месемвріѭ, и освѣнь крайморскытѣ села на каазата Созополи, и освѣнь градовет. Филибе и Станимака заедно съ селата Кукленъ, Водинъ, Арнаудкьой, Панагіа, Ново-село, Лѣсково, Ахлянъ, Бачково, Бѣлащица, и мънастыритѣ Бачковскый, Св. Безсребьрници, Св. Параскева и Св. Георгый. Махалата Св. Богородица вѫтрѣ въ Филибе ако и да ще влѣзе в Българскѫ-тѫ Ексархіѭ нѣкои отъ жители-тѣ на тъзи махалѫ, ако не щѫтъ да са подчиняватъ на Българскѫтѫ Цьрквѫ и Ексархіѭ, ще бѫдѫтъ волни; А подробности-тѣ на това ще са уредѭтъ помежду Патріаршіѭтѫ и Ексархіѭтѫ споредъ вѣроисповѣднытѣ обычаи. Освѣнь тѣзи исчисленны и поименованны мѣста, ако православнытѣ жители на другытѣ места, сичкытѣ или най-малко двѣтѣ третини поискатъ въ духовнытѣ си работы да се подчиняватъ на Българскѫ-тѫ Ексархіѭ, и това като са испыта ако са потвьрди и докаже ще имъ са допрощава. Нъ понеже това ще да става както са каза горѣ, съ желаніето и съгласіето на сичкытѣ или поне на двѣтѣ третини, заради това които съ този предлогъ съ трудятъ да сѣѭтъ нѣкакъ си несъгласіе и раздоръ помежду жители-тѣ, такывато законно ще бѫдѫтъ подъ отговорность и ще са мъмратъ.

Членъ 11-й. Порядъкъ-тъ на Мънастыри-тѣ, които са намиратъ въ границитѣ на Българскѫтѫ Ексархіѭ, а са свьрзани съ Патриаршіѭтѫ по вѣроисповѣднытѣ Каноны, ще си слѣдуватъ и ще са вардятъ както и напрѣдь. Горѣизложеннытеѣ точкы понеже са видѣхѫ че удовлетворяватъ законнытѣ нужды и на двѣтѣ страны отмахнуватъ станѫлы-тѣ прискърбны раздоры, удобрихѫ са отъ Моето Высоко Царство; И отъ сега нататъкъ за да са дьржи за правило и да са отбѣгнува отъ нарушеніето му, произнесе са Моето Высоко Ираде, и въ обявленіе са издаде настоящыйтъ Ми Царскый Ферманъ.

8 Зилхидже 1286.

Напечатанъ отъ Вѣстникъ ПРАВО.

Това произведение е обществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.