Орел, рак и щука

Орел, рак и щука Автор: Димитър Подвързачов

Така уж станало веднъжки:

орелът, щуката и ракът,

наместо току-тъй да се разтакат,

решили и се заловили мъжки

кола да возят, за беда.

Кой дявол ги е тикнал навсегда

тъй зле да се изложат – не се знай.

(Аз мисля: дядо ви Крилов комай…)

И накъде да возят – неизвестно.

Тъй или инак, те разбрали най-накрай,

че туй занятие съвсем не е тъй лесно,

и злополучната кола за срам

до днес била все там…

Таз басня от дете я знам,

дори колата виждал съм я сам.

Но според най-последни данни,

най-добросъвестно събрани

от криминалната полиция –

въпросните хайвани

са всъщност още там и… в коалиция!

Те никога не са и пожелали

да водят накъдето и да е колата:

те още от началото разбрали,

че туй е труд съвсем на вятър.

И бързо разменили мисли здрави:

– На всички баснописци много здраве!

Да ни описват, колко щат,

под път, над път,

да ни осмиват и клеймят!

За техния хатър не щеме

кола да теглим – нямаме туй време.

Наистина пред нази е колата,

препълнена докрай,

със всякакви неща за ядене богата,

преизобилна – същи рай.

За гола слава нямаме амбиция,

затуй навлизаме в колата трима –

за всички има! –

И правим коалиция, –

ще кажат: безидейна! –

Възможно е; но – дейна!

Така орелът, щуката и ракът,

без повече да чакат

ни ден, ни час –

качили се и там са оттогаз:

кълват и мляскат, гълтат, хрупкат –

зърна, месце и животинки

с черупка, без черупка,

и бръмбарчета, и калинки –

каквото падне!

И досега са там, и все са гладни!

Източник

• Димитър Подвързачов: Басни на сайта на Znam.bg

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.