Обявяване на атаката срещу Трентън

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обявяване на атаката срещу Трентън
Автор: Джордж Вашингтон
Реч на главнокомандващия американските революционни войски ген. Джордж Вашингтон в нощта преди настъпленито през р. Делауеър срещу гр. Трентън, 25 декември 1776 г.


Мои смели другари. По време на скорошния ни поход през Джърси от Ню Йорк един от нашите, Томас Пейн, адютант на ген. Грийн, съчини на светлина от огън трактат, който улавя същината на настоящата ни ситуация. Позволете ми да споделя с вас няколко реда…


Това са времена, които изпитват душите на хората. Летният войник и патриотът по слънчево време ще, в тази криза, се свие от службата на страната си, но той, който сега я понася, заслужава любовта и благодарността на мъже и жени. Тиранията, като ада, не се завладява лесно, но все пак имаме тази утеха с нас – че колкото е по-труден конфликтът, толкова по-славен е триумфът. Това, което получаваме твърде евтино ценим твърде леко; само цененето дава на всичко неговата стойност. Небето знае как да постави подходяща цена на своите стоки и би било странно наистина, ако толкова небесно изделие като свободата не би било високо оценявано.


Британия, с армия, с която да наложи тиранията си, е обявила, че има право не само да облага с данъци, но да ни обвърже във всякакви случаи – и ако да бъдеш обвързан по този начин не е робство, тогава няма ли такова нещо като робство на земята. Дори изразът е неблагочестив, защото толкова неограничена власт може да принадлежи само на Бог.


Мъже, вашето държане по време на тази скорошна кампания беше най-похвално. Вие пожертвахте много за страната си и донесохте много чест върху себе си. Уверявам ви, че не съм нечувствителен към нуждите, които имате и трудностите, които понасяте. Ние наистина сме в безмерна нищета относно облекло и други изделия. Палатки, одеяла, кремъци, барут, готварски съдове и храна са в недостиг. Нашите сили са малки и отбранителните ни позиции по брега на Делауеър са тънко разтегнати и доста изложени и уязвими. Относно всичко това съм направил допълнително споменаване пред Конgresa и съм ги притиснал за подкрепление с най- голяма възможна бързина. Вярвам, че тези въпроси ще срещнат най-ранното им внимание. Що се отнася до този момент, се страхувам, че сме изправени пред по-критична и тревожна ситуация…


Вие, офицерите и мъжете на тази Американска армия, трябва да помните, че сте свободни мъже, биейки се за благословиите на свободата. За голям залог играем. Всеки добродетелен гражданин разчита на вас да отървете тази земя от министерските войски, които са донесли необуздано опустошение на нейните брегове и се опитват да поробят Америка. Времето сега е близо, което вероятно ще определи дали американците ще бъдат свободни мъже или роби, дали ще имат някакво имущество, което да могат да нарекат свое собствено или дали техните домове и ферми ще бъдат плячкосани и унищожени, а те предадени на окаяно състояние, от което не може да бъдат избавени. Нашият жесток и неумолим враг не ни дава избор освен смела съпротива или най-жалкото подчинение.


Мъже, вие сте събрани тук, защото довечера прекосяваме обратно в Джърси. Онези от вас, които стояха с мен на Лонг Айлънд и по полетата в околностите на Ню Йорк, умолявам ви да помните онези действия. Онези от вас, които са се присъединили към нашите редици оттогава от армията на ген. Шайлър на север, умолявам ви да слушате внимателно… Отвъд тази река на по-малко от 10 мили разстояние в град Трентън и малко по-натаък в Бордънтаун са разположени същите полкове от долни продажници и наемници, които на нападнаха в Бруклин Хайтс и Уайт Плейнс. Същите хесенски наемници, които не пожалиха щика и не показаха милост към мнозина смели американски войници, които паднаха на онези бойни полета. Същите робски наемници, които затвориха стотици от вашите другари войници, пленени при форт Уошингтън, на кралски затворнически кораби в пристанището на Ню Йорк. Същите тези наемници, наети от Министерството, тогава оплячкосаха и ограбиха добрите граждани на Джърси. И същите тези наемници щe, веднага щом реката замръзне, прекосят и пренесат същите тези зверства тук в Пенсилвания и из останалите Съединени щати, ако би да им позволим.


Тази нощ, нашата мисия, нашият дълг като свободни хора, е да преградим прилива на тези зверства, да възвърнем онова, което по право ни принадлежи и да отървем тази велика земя от чумата на наемниците и онези, които ги докараха на тези брегове. В този съдбоносен час очите на всички наши съотечественици са върху нас. Очите на света гледат. Нека да им покажем, че един свободен мъж, сражаващ се за свободата на собствена почва превъзхожда който и да е робски наемник на земята.


Да мъже, тази нощ ние пресичаме обратно в Джърси. Умолявам ви всички, останете близо до вашите офицери. Те са добри мъже. Спазвайте заповедите им. По време на похода на юг се налага дълбоко мълчание и размишлявайте върху това, което дължим на тези наемници. И когато часът удари, бийте се за всичкото си достойнство и за всичко, което цените и обичате. Съдбата на неродени милиони сега ще зависи, под Божията закрила, от куража и държането, които покажете. Повикът е „Победа или смърт“, защото аз съм решен, че до зори и Трентън и победата ще бъдат наши.


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.