Обръщение на Джон Ф. Кенеди по време на Карибската криза

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обръщение по време на Карибската криза
Автор: Джон Ф. Кенеди
Произнесено по американската телевизия на 22 октомври 1962 г.


Добър вечер, мои съграждани. Това правителство, както беше обещано, е поддържало най-близко наблюдение на съветското военно струпване на остров Куба. През изминалата седмица непогрешими доказателства са установили факта, че поредица от офанзивни ракетни площадки сега са в подготовка на този държан в затвор остров. Предназначението на тези площадки не може да бъде друго освен да осигурят способност за ядрен удар срещу Западното полукълбо.


При получаването на първата предварителна твърда информация от това естество на сутринта на миналия вторник към 9 ч. аз наредих нашето наблюдение да бъде засилено. И след като потвърди и завърши оценката на доказателствата и решението за ход на действия това правителство се чувства задължено да докладва пред вас тази нова криза в пълни подробности.


Характеристиките на тези ракетни площадки показват два отличими вида инсталации. Няколко от тях включват балистични ракети със среден обсег, способни да носят ядрена бойна глава на разстояние от над 1000 морски мили. Всяка от тези ракети, накратко, е способна да удари Вашингтон, Окръг Колумбия, Панамския канал, Кейп Канаверал, Мексико Сити или който и да е друг град в югоизточната част на Съединените Щати, в Централна Америка или в Карибския район.


Допълнителни площадки, все още недовършени, изглежда са предвидени за балистични ракети с междинен обсег, способни да пътуват над два пъти по-далеч и следователно способни да ударят повечето големи градове в Западното полукълбо, достигайки толкова на север колкото Хъдзън Бей, Канада и толкова на юг, колкото Лима, Перу. В допълнение на това, реактивни бомбардировачи, способни да носят ядрени оръжия сега се разтоварват и сглобяват в Куба, докато необходимите въздушни бази се подготвят.


Това спешно превръщане на Куба във важна стратегическа база – посредством присъствието на тези големи, далекообхватни и явно офанзивни оръжия за внезапно масово унищожение съставлява явна заплаха за мира и сигурността на Америките в очебийно и предумишлено незачитане на Договора от Рио от 1947 г., традициите на тази страна и това полукълбо, общата резолюция на 87-я Конгрес, Хартата на Обединените нации и моите собствени публични предупреждения срещу Съветите от 4 и 13 септември. Това действие също противоречи на повтаряните уверения на съветски говорители, дадени както публично, така и частно, че оръжейното струпване на Куба ще запази първоначалния си отбранителен характер и че Съветският съюз няма нито нужда, нито желание да разполага стратегически ракети на територията на друга нация.


Размерът на това начинание прави ясно, че то е било планирано с месеци. Но едва миналият месец, след като бях ясно разграничил разполагането на ракети земя-земя и съществуването на ракети за военновъздушна отбрана, съветското правителство публично заяви на 11 септември, че, и цитирам, „въоръженията и военното оборудване, изпратени в Куба са предназначени изключително за отбранителни цели,“ че, и цитирам съветското правителство, „няма необходимост за съветското правителство да премества оръжията си ... за ответен удар, в която и да е друга страна, например Куба,“ и че, и цитирам тяхното правителство, „Съветският съюз има толкова мощни ракети, които да пренесат тези ядрени бойни глави, че няма необходимост да се търсят бази за тях отвъд границите на Съветския съюз.“ Това заявление беше невярно. Едва миналият четвъртък, докато доказателства за това бързо офанзивно струпване вече бяха в ръката ми, съветският външен министър Громико ми каза в моя кабинет, че е бил инструктиран да изясни още веднъж, както каза, че правителството му вече е направило, че съветската помощ за Куба, и цитирам, „преследва единствено целта да допринесе за отбранителните способности на Куба“, че, и го цитирам, „обучението от съветски специалисти на кубинци за работа с отбранителни въоръжения в никакъв случай не е офанзивно и ако би било другояче,“ г-н Громико продължи, „съветското правителство никога не би се въвлякло в предоставянето на такава помощ.“ Това заявление също беше невярно.


Нито Съединените американски щати, нито световната общност от нации не могат да търпят преднамерена измама и нападателни заплахи от страна на която и да е нация, голяма или малка. Вече не живеем в свят, в който само действителното изстрелване на оръжия представлява ефикасно предизвикателство към сигурността на една нация, което да съставлява максимална опасност. Ядрените оръжия са толкова унищожителни, а балистичните ракети толкова бързи, че всяка съществено увеличена възможност за тяхната употреба или внезапна промяна в тяхното разположение може с право да се счита за определена заплаха срещу мира.


В продължение на много години както Съветският съюз, така и Съединените щати, признавайки този факт, са разполагали стратегическите си ядрени оръжия с голяма предпазливост, никога не разстройвайки несигурното статукво, което осигуряваше, че тези оръжия не биха се употребявали при отсъствие на някакво жизнено предизвикателство. Нашите стратегически ракети никога не са били прехвърляни на територията на друга нация под наметало на потайност и измама и нашата история – за разлика от тази на Съветите след Втората световна война – показва, че нямаме желание да доминираме или покоряваме която и да е друга нация и да налагаме нашата система на нейния народ. Въпреки това американските граждани са привикнали всекидневно да живеят на мушката на съветските ракети, разположени в СССР или на подводници.


В този смисъл ракети в Куба добавят към вече ясна и присъстваща заплаха – макар че трябва да бъде отбелязано, че нации от Латинска Америка никога преди това не са били поставяни в потенциална ядрена опасност.


Но това тайно, бързо и изключително струпване на комунистически ракети в зона, добре известна със специалната си и историческа връзка със Съединените щати и нациите от Западното полукълбо, в нарушение на съветските уверения, и в незачитане на американската политика и политиката на полукълбото – това внезапно, потайно решение да се разположат стратегически оръжия за първи път извън съветска територия – е преднамерено провокативна и необоснована промяна на статуквото, която не може да бъде приета от тази страна, ако на смелостта и ангажиментите ни някога отново ще се дава доверие от приятел или враг.


30-те години на 20-ти век на предадоха един ясен урок: агресивното поведение, ако му се позволи да продължава безпрепятствено, без предизвикателство, в крайна сметка води до война. Тази нация се противопоставя на войната. Ние също сме предани на думата си. Нашата неотклонима цел следователно трябва да бъде предотвратяването на употребата на тези ракети срещу тази или която и да е друга страна и да осигурим тяхното оттегляне или премахване от Западното полукълбо.


Нашата политика е била на търпение и въздържание, както подобава на една мирна и мощна страна, която води световен съюз. Ние сме решили да не бъдем отклонени от централните си грижи от обикновени дразнители или фанатици. Но сега се изисква по-нататъшно действие – и то е в ход, и тези действия може да са само началото. Ние няма преждевременно или ненужно да рискуваме цената на световна ядрена война, в която дори плодът на победата ще бъде пепелта в устата ни – но нито ще се отдръпнем от този риск по което и да е време, когато трябва да се изправим срещу му.


Действайки следователно в отбрана на собствената ни сигурност и тази на Западното полукълбо и според властта, поверена ми от Конституцията, както е подкрепена от резолюцията на Конгреса, съм наредил следните първоначални стъпки да се предприемат незабавно:


Първо: За да се спре това офанзивно струпване се предприема строга карантина на всякакво офанзивно военно оборудване, пренасяно към Куба. Всички кораби от какъвто и да е било вид насочени към Куба, от която и да е нация или пристанище ще бъдат, ако се открие на борда им товар от офанзивни оръжия, връщани обратно. Тази карантина ще бъде разширена, при необходимост, и към други видове товари и носители. Ние не отричаме по това време жизнените необходимости обаче, както Съветите сториха при блокадата си на Берлин през 1948 г.


Второ: Наредил съм продължителното и увеличено близко наблюдение на Куба и военното ѝ струпване. Външните министри на ОАД, в тяхното комюнике от 6 октомври, отхвърлиха потайността относно такива въпроси в това полукълбо. Ако тези офанзивни военни подготовки продължат, увеличавайки по този начин заплахата за това полукълбо, ще бъде обосновано по-нататъшно действие. Наредил съм на въоръжените сили да бъдат готови за всякакви евентуалности и вярвам, че в интереса както на кубинския народ, така и на съветските техници на обектите, рисковете за всички засегнати от продължаването на тази заплаха ще бъдат признати.


Трето: Ще бъде политика на тази нация да гледа на всяка ракета, изстреляна от Куба към която и да е страна от Западното полукълбо, като на атака от Съветския съюз срещу Съединените щати, изискваща пълен ответен удар срещу Съветския съюз.


Четвърто: Като необходима военна предпазна мярка съм подсилил нашата база в Гуантанамо, евакуирал съм днес зависимите от нашия персонал там и съм заповядал допълнително военни части да се намират в готовност за тревога.


Пето: Ние призоваваме тази вечер за незабавна среща на Консултативния орган на Организацията на американските държави, която да разгледа тази заплаха за сигурността на полукълбото и да се позове на клаузи 6 и 8 от Договора от Рио в подкрепа на всяко необходимо действие. Хартата на обединените нации позволява регионални споразумения за сигурност – и нациите на това полукълбо отдавна решиха срещу военното присъствие на външни сили. На другите ни съюзници по света също е изпратен сигнал за тревога.


Шесто: Според Хартата на обединените нации ние искаме тази вечер да се свика незабавно извънредна среща на Съвета за сигурност, за да се предприеме действие срещу тази последна Съветска заплаха срещу световния мир. Нашата резолюция ще призове за бързото демонтиране и оттегляне на всички офанзивни оръжия от Куба под надзора на наблюдатели на ООН преди да може да се вдигне карантината.


Седмо и последно: Аз призовавам председателя Хрушчов да прекрати и премахне тази потайна, безразсъдна и провокативна заплаха за световния мир и за стабилните връзки между нашите две нации. Аз го призовавам също така да изостави този курс на световна доминация и да се присъедини към едно историческо усилие да се спре опасната надпревара във въоръжаването и да се преобрази историята на човека. Той сега има възможност да върне обратно света от бездната на унищожението – като се върне към думите на собственото си правителство, че няма необходимост да разполага офанзивни ракети извън собствената си територия и да изтегли тези оръжия от Куба – като се въздържа от всякакво действие, което би разширило или задълбочило настоящата криза – и след това да участва в търсенето на мирни и трайни решения.


Тази нация е подготвена да представи становището си срещу съветската заплаха за мира и собствените ни предложения за мирен свят по всяко време и на всеки форум – в ОАД, Обединените нации или която и да е друга среща, която може да бъде полезна – без да ограничаваме свободата си на действие. В миналото сме направили енергични усилия да ограничим разпространението на ядрени оръжия. Предложили сме премахването на всички оръжия и военни бази в един справедлив и ефективен договор за разоръжаване. Готови сме да обсъдим нови предложения за премахването на напреженията и от двете страни – включително възможностите за истински независима Куба, свободна да определи собствената си съдба. Нямаме желание да воюваме със Съветския съюз – тъй като сме един мирен народ, желаещ да живее в мир с всички други народи. Но е трудно да се разрешат или дори обсъдят тези проблеми в атмосфера на заплашване. Ето защо тази последна съветска заплаха – или която и да е друга заплаха направена независимо или в отговор на действията ни от тази седмица – трябва и ще бъде посрещната с решителност. Какъвто и да е враждебен ход, където и да е по света срещу сигурността и свободата на народи, с които сме обвързани – включително в частност смелия народ на Западен Берлин – ще бъде посрещнато с каквото действие се изисква.


Накрая искам да кажа няколко думи на държания в плен кубински народ, към когото тази реч пряко се предава посредством специални радио съоръжения. Говоря с вас като приятел, като някой, който познава дълбоката ви привързаност към отечеството ви, като някой, който споделя стремежите ви към свобода и справедливост за всички. И съм наблюдавал и американският народ е наблюдавал с дълбока печал как вашата националистична революция беше предадена – и как вашето отечество попадна под чужда доминация. Сега вашите лидери не са вече кубински лидери, вдъхновени от кубински идеали.


Те са марионетки и агенти на международен заговор, който е обърнал Куба срещу приятелите и съседите ви в Америките – и превърнал я в първата латиноамериканска страна, станала цел за ядрена война – първата латиноамериканска страна, която има тези оръжия на територията си.


Тези оръжия не са във ваш интерес. Те не допринасят нищо за вашия мир и благосъстояние. Те могат единствено да го подринат. Но тази страна няма желание да ви причини страдание или да ви наложи каквато и да е система. Знаем, че животите и земите ви са използвани като пионки от тези, които отричат свободата ви.


Много пъти в миналото кубинският народ е въставал, за да изхвърли тирани, които са унищожавали свободата му. И не се съмнявам днес, че повечето кубинци очакват с нетърпение времето, когато ще бъдат наистина свободни – свободни от чужда доминация, свободни да избират собствените си лидери, свободни да изберат собствената си система, свободни да притежават собствената си земя, свободни да говорят и пишат и да посещават богослужения без страх или унижение. И тогава Куба ще бъде приветствана обратно в обществото на свободните нации и в асоциацията на нациите от това полукълбо.


Мои съграждани, нека никой не се съмнява, че усилието, на което сега сме се отправили е трудно и опасно. Никой не може да предвиди какъв ход то ще вземе или какви разноски или жертви ще бъдат понесени. Много месеци на жертвоготовност и самодисциплина лежат напред – месеци, в които както търпението ни, така и волята ни ще бъдат поставени на изпитание – месеци, в които много заплахи и осъждания ще ни напомнят за опасностите ни. Но най-голямата опасност би било да не направим нищо.


Пътеката, която понастоящем сме избрали е изпълнена с рискове, както са всички пътеки – но тя е в най-голямо съответствие с характера и смелостта ни като нация и с ангажиментите ни по света. Цената на свободата винаги е висока, но американците винаги са я плащали. И една пътека никога няма да изберем – и това е пътеката на предаването и подчинението.


Нашата цел не е победата на мощта, а защитата на правото – не мир за сметка на свободата, а както мир, така и свобода, тук в това полукълбо, и надяваме се по целия свят. Ако е Божията воля, тази цел ще бъде постигната.


Благодаря ви и лека нощ.


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в Съединените Щати, тъй като е дело на Федералното правителство на САЩ.