Обръщение на Джон Ф. Кенеди към съвместно заседание на Законодателното събрание на щата Масачузетс

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обръщение към съвместно заседание на Законодателното събрание на щата Масачузетс
Автор: Джон Ф. Кенеди
Произнесено на 9 януари 1961 г. в Щатската палата, Бостън.

Аз приветствам тази възможност да се обърна към това историческо тяло и чрез вас към народа на Масачузетс, комуто съм толкова дълбоко задължен за цял живот приятелство и доверие.

В продължение на четиринадесет години се осланях в доверието си на гражданите на Масачузетс и те щедро отговориха, давайки ми своето доверие.

Сега, в петъка след идния, ще поема нови и по-широки отговорности. Но не съм тук, за да кажа сбогом на Масачузетс.

В продължение на 43 години – дали бях в Лондон, Вашингтон, Южния Пасифик или другаде – това беше моят дом и, по Божията воля, където и да служа, това ще остане моят дом.

Точно тук бяха родени моите баби и деди – надявам се, че точно тук ще бъдат родени и моите внуци.

Не говоря нито от фалшива провинциална гордост, нито от изкусно политическо ласкателство. Защото никой човек, комуто предстои да заеме висш политически пост в тази страна не може някога да забрави приносът, който този щат е направил към величието на нацията ни.

Неговите лидери са формирали съдбата ни дълго преди да се роди великата републиката. Неговите принципи са ръководели стъпките ни във времена на криза, както и във времена на спокойствие. Неговите демократични институции – включително това историческо тяло – са служели като светлини на фар за други нации, както и за нашите щати побратими.

Защото това, което Перикъл казал за атиняните дълго време е било вярно за този щат: „Ние не имитираме – защото сме модел за други.“

И така това е, което нося със себе си от този щат в онзи онзи висок и самотен пост, който сега наследявам, повече от скъпите спомени за твърди приятелства. Трайните качества на Масачузетс – общите нишки, изтъкани от пилигрима и пуритана, рибаря и фермера, янки и имигранта – не ще бъдат и не може да бъдат забравени в изпълнителния дом на тази нация.

Те са неделима част от живота ми, убежденията ми, възгледа ми за миналото и надеждите ми за бъдещето.

Позволете ми да илюстрирам: през последните шестдесет дни аз бях зает със задачата да съставя правителство. Това беше дълъг и обмислен процес. Някои съветваха за по-голяма скорост. Други съветваха за по-целесъобразни изпитания.

Но аз бях воден от стандарта, поставен от Джон Уинтроп пред спътниците си на флагманския кораб Арбела преди триста тридесет и една години, както те също били изправени пред задачата да изградят ново правителство на опасна граница.

„Винаги трябва да имаме предвид,“ казал той, „че ще бъдем като град на хълм – очите на всички хора са върху нас.“

Днес очите на всички хора действително са върху нас и нашите правителства, във всеки клон, на всяко ниво – национално, щатско и местно – трябва да бъдат като град на хълм – изграден и обитаван от хора, съзнателни за голямото им доверие и голямата им отговорност.

Тъй като се отправяме на пътешествие през 1961 г., не по-малко опасно от това, предприето от Арбела през 1630 г. Отдаваме се на задачи на държавничество не по-малко внушителни от онази за управлението на Масачузетската заливна колония, подложена, както е била тогава, на ужас отвън и безпорядък отвътре.

Историята няма да съди усилията ни и правителство не може да бъде избрано просто на основата на цвят или вяра или дори партийна принадлежност. Нито компетентността, лоялността и ръста, макар и пределно съществени, биха били достатъчни във времена като тези.

Защото от онези, на които много е дадено, много се изисква. И когато в някаква бъдеща дата висшият съд на историята седне да съди всеки един от нас – записвайки дали в краткия ни период на служба сме изпълнили отговорностите си към държавата – нашият успех или провал, какъвто и пост да заемаме, ще бъде измерен чрез отговора на четири въпроса:

Първо, бяхме ли наистина мъже на смелостта – със смелостта да се изправим срещу враговете си и със смелостта, когато е необходимо, да се изправим срещу сътрудниците си – смелостта да устоим на общественият натиск, както и на личната алчност?

Второ, бяхме ли наистина мъже на разсъдливостта – с възприемчива разсъдливост за бъдещето, както и за миналото – за нашите грешки, както и за грешките на други – с достатъчно мъдрост да знаем, че не сме знаели и достатъчно честност да го признаем?

Трето, бяхме ли наистина мъже на почтеността – мъже, никога не изоставили нито принципите, в които са вярвали, нито хората, които са вярвали в тях – хора, които вярваха в нас – мъже, които нито финансова изгода, нито политическа амбиция биха могли някога да отклонят от осъществяването на свещената ни отговорност.

Накрая, бяхме ли наистина мъже на посветеността – с чест, незаложена на нито един индивид или група и некомпрометирана от лично задължение или цел, но отдадена единствено на служенето на общественото добро и национални интерес.

Смелост, разсъдливост, почтеност, посветеност – това са историческите ценности на Заливната колония и на Заливния щат – качествата, които този щат последователно е изпращал в тази камара на Бийкън Хил тук в Бостън и в Капитолия във Вашингтон.

И това са качествата, които, с Божията помощ, този син на Масачузетс се надява да характеризират поведението на нашето правителство в четирите бурни години, които предстоят.

Смирено моля за Неговата помощ в това начинание, но съзнателен, че на земята Неговата воля се върши от хората. Моля за вашата помощ и вашите молитви, като се отправям на това ново и тържествено пътуване.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в Съединените Щати, тъй като е дело на Федералното правителство на САЩ.