Обръщение на Джон Ф. Кенеди към съвместно заседание на Законодателното събрание на щата Масачузетс

Обръщение към съвместно заседание на Законодателното събрание на щата Масачузетс Автор: Джон Ф. Кенеди

Произнесено на 9 януари 1961 г. в Щатската палата, Бостън.

Аз приветствам тази възможност да се обърна към това историческо тяло и чрез вас към народа на Масачузетс, комуто съм толкова дълбоко задължен за цял живот приятелство и доверие.

В продължение на четиринадесет години се осланях в доверието си на гражданите на Масачузетс и те щедро отговориха, давайки ми своето доверие.

Сега, в петъка след идния, ще поема нови и по-широки отговорности. Но не съм тук, за да кажа сбогом на Масачузетс.

В продължение на 43 години – дали бях в Лондон, Вашингтон, Южния Пасифик или другаде – това беше моят дом и, по Божията воля, където и да служа, това ще остане моят дом.

Точно тук бяха родени моите баби и деди – надявам се, че точно тук ще бъдат родени и моите внуци.

Не говоря нито от фалшива провинциална гордост, нито от изкусно политическо ласкателство. Защото никой човек, комуто предстои да заеме висш политически пост в тази страна не може някога да забрави приносът, който този щат е направил към величието на нацията ни.

Неговите лидери са формирали съдбата ни дълго преди да се роди великата републиката. Неговите принципи са ръководели стъпките ни във времена на криза, както и във времена на спокойствие. Неговите демократични институции – включително това историческо тяло – са служели като светлини на фар за други нации, както и за нашите щати побратими.

Защото това, което Перикъл казал за атиняните дълго време е било вярно за този щат: „Ние не имитираме – защото сме модел за други.“

И така това е, което нося със себе си от този щат в онзи онзи висок и самотен пост, който сега наследявам, повече от скъпите спомени за твърди приятелства. Трайните качества на Масачузетс – общите нишки, изтъкани от пилигрима и пуритана, рибаря и фермера, янки и имигранта – не ще бъдат и не може да бъдат забравени в изпълнителния дом на тази нация.

Те са неделима част от живота ми, убежденията ми, възгледа ми за миналото и надеждите ми за бъдещето.

Позволете ми да илюстрирам: през последните шестдесет дни аз бях зает със задачата да съставя правителство. Това беше дълъг и обмислен процес. Някои съветваха за по-голяма скорост. Други съветваха за по-целесъобразни изпитания.

Но аз бях воден от стандарта, поставен от Джон Уинтроп пред спътниците си на флагманския кораб Арбела преди триста тридесет и една години, както те също били изправени пред задачата да изградят ново правителство на опасна граница.

„Винаги трябва да имаме предвид,“ казал той, „че ще бъдем като град на хълм – очите на всички хора са върху нас.“

Днес очите на всички хора действително са върху нас и нашите правителства, във всеки клон, на всяко ниво – национално, щатско и местно – трябва да бъдат като град на хълм – изграден и обитаван от хора, съзнателни за голямото им доверие и голямата им отговорност.

Тъй като се отправяме на пътешествие през 1961 г., не по-малко опасно от това, предприето от Арбела през 1630 г. Отдаваме се на задачи на държавничество не по-малко внушителни от онази за управлението на Масачузетската заливна колония, подложена, както е била тогава, на ужас отвън и безпорядък отвътре.

Историята няма да съди усилията ни и правителство не може да бъде избрано просто на основата на цвят или вяра или дори партийна принадлежност. Нито компетентността, лоялността и ръста, макар и пределно съществени, биха били достатъчни във времена като тези.

Защото от онези, на които много е дадено, много се изисква. И когато в някаква бъдеща дата висшият съд на историята седне да съди всеки един от нас – записвайки дали в краткия ни период на служба сме изпълнили отговорностите си към държавата – нашият успех или провал, какъвто и пост да заемаме, ще бъде измерен чрез отговора на четири въпроса:

Първо, бяхме ли наистина мъже на смелостта – със смелостта да се изправим срещу враговете си и със смелостта, когато е необходимо, да се изправим срещу сътрудниците си – смелостта да устоим на общественият натиск, както и на личната алчност?

Второ, бяхме ли наистина мъже на разсъдливостта – с възприемчива разсъдливост за бъдещето, както и за миналото – за нашите грешки, както и за грешките на други – с достатъчно мъдрост да знаем, че не сме знаели и достатъчно честност да го признаем?

Трето, бяхме ли наистина мъже на почтеността – мъже, никога не изоставили нито принципите, в които са вярвали, нито хората, които са вярвали в тях – хора, които вярваха в нас – мъже, които нито финансова изгода, нито политическа амбиция биха могли някога да отклонят от осъществяването на свещената ни отговорност.

Накрая, бяхме ли наистина мъже на посветеността – с чест, незаложена на нито един индивид или група и некомпрометирана от лично задължение или цел, но отдадена единствено на служенето на общественото добро и национални интерес.

Смелост, разсъдливост, почтеност, посветеност – това са историческите ценности на Заливната колония и на Заливния щат – качествата, които този щат последователно е изпращал в тази камара на Бийкън Хил тук в Бостън и в Капитолия във Вашингтон.

И това са качествата, които, с Божията помощ, този син на Масачузетс се надява да характеризират поведението на нашето правителство в четирите бурни години, които предстоят.

Смирено моля за Неговата помощ в това начинание, но съзнателен, че на земята Неговата воля се върши от хората. Моля за вашата помощ и вашите молитви, като се отправям на това ново и тържествено пътуване.

Това произведение е oбществено достояние в Съединените Щати, тъй като е дело на Федералното правителство на САЩ.