Обесването на Васил Левски

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Обесването на Васил Левски
Автор: Христо Ботев
"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски

Дякон Васил Левски (авторски вариант)

О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скръбно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
Над чий гроб там тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко
Затуй, че ти си черна робиня;
Затуй, че твоят свещен глас, майко,
Е глас без помощ, глас вов пустиня!

Плачи! Там близо до град София
Вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
Виси на него... Със страшна сила

Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
И студ, и мраз - плач безнадежден
Навяват на теб скръб на сърдцето.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
Псета и вълци вият в мъглата;
Старци се богу молят горещо,
Жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила
Твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
Плачи за него, кълни съдбата!

(Вариант на Захарий Стоянов)


О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.